Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Уайсман работи като посредник с германския консул — висш военен от Първата световна война. Срещат се в Сан Франциско. Въпросът за провеждане на преговори с Хитлер бързо е отхвърлен и разговорът се прехвърля към възможността за възстановяване на монархията в Германия с помощта на германската армия! (Кайзерът е абдикирал през 1918 г.) Уайсман и консулът разговарят няколко пъти. Уайсман извлича значителна ПОЛИТИЧЕСКА и стратегическа информация в хода на разговорите.
Американският държавен департамент научава за тези разговори и контактът е преустановен, тъй като разговорите могат да накърнят неутралитета на САЩ.
Уайт клауд
Военноморски спътник за морско проследяване. Съгласно проекта, над който работят ВМС и Управлението за национално разузнаване, се предвижда група от 3 спътника, разположени в триъгълник и оборудвани с радиолокационна и електронна апаратура за разузнаване, да засичат местоположението на вражеските кораби.
Системата Уайт клауд така и не е реализирана, но през това време Съветският съюз пуска свои спътници за наблюдение на Световния океан.
Вж. РАДИОЛОКАЦИОНЕН СПЪТНИК ЗА МОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Уайт, Дик (Голдсмит) (1906–1993)
Със своята 32-годишна кариера в разузнаването Уайт успява да служи като директор и на МИ–5, и на МИ–6. За него се говори, че е професионалист „до мозъка на костите“.
Получава образованието си в колежа на Стортфърдския епископ и в оксфордския колеж Крайст чърч. След това учи 2 години в Мичиганския и Калифорнийския университет. За кратко време е преподавател. Кариерата му в разузнаването започва в МИ–5 през 1936 г. Преди войната работи 9 месеца в Германия, а през войната служи във ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ и се издига до звание полковник. Работи в щаба на генерал Дуайт Айзенхауер — главнокомандващ съюзническите войски в Западна Европа.
След Втората световна война е отново в МИ–5 и през 1946 г. е назначен за директор на Отдел В (КОНТРАШПИОНАЖ). Заема този важен пост до избирането му за генерален директор през 1953 г. През 1955 г. получава рицарско звание.
След неуспешния опит на МИ–6 да се добере до научно-техническите подробности за съветския кораб Орджоникидзе в пристанище Портсмут (използван е възрастният водолаз ЛАЙЪНЪЛ КРАБ) за генерален директор на МИ–6 е назначен Уайт. Преместването е направено прибързано за наказание на разузнавателната служба за това, че е поставила правителството в неловко положение, извършвайки шпионаж на кораба, на който е пътувал съветският лидер Никита Хрушчов до Великобритания.
Уайт е първият непрофесионален военен, който оглавява МИ–6. Приемайки поста, той научава, че са били пренебрегнати препоръките му ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ да не бъде приеман отново в разузнаването. Самият Уайт е разпитвал Филби през 1951 г. и е бил убеден, че е съветски АГЕНТ. Но министър-председателят Харолд Макмилан само няколко месеца преди това е заявил пред обществото, че срещу Филби няма доказателства.
След като излизат наяве нови доказателства, Уайт изпраща Никълъс Елиът в Бейрут, за да изтръгне признание от Филби. Там Филби работи като журналист — отново благодарение на препоръките на МИ–6. Операцията завършва с провал — Филби успява да избяга в Съветския съюз. Въпреки че е огорчен от бягството на Филби, Уайт вярва, че е постъпил правилно, като се е опитал да върне Филби във Великобритания.
По-късно в книгата си „Моята тиха война“ („My Silent War“, 1969) Филби дава мнението си за Уайт като ръководител на Отдел В в МИ–5:
Той бе приятен и скромен човек, винаги готов да назове пръв своите недостатъци. Най-очевидната му грешка бе склонността му да се съгласява с последния, с когото бе разговарял. Верен на здравия си разум, той гледаше да възлага много работа на подчинените си, но като ръководител се грижеше за добрия микроклимат в отдела… Умението му да избягва кавги имаше значение за крайния резултат.
Все още под заплахата от съветски шпиони в разузнавателните служби, Уайт е принуден да окаже подкрепа на КОМИСИЯТА ФЛУЪНСИ, създадена, за да разследва дали РОДЖЪР ХОЛИС — негов приемник на поста в МИ–5, е съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ.