Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През август 1952 г. УКП и Управлението за специални операции се сливат и Уизнър става директор (Дълес вече е повишен за заместник-директор на Централното разузнаване). Заместник на Уизнър е Ричард Хелмс — бъдещ директор на Централното разузнаване.
Операциите на Уизнър получават все по-голям размах, тъй като той вече се опитва да разпали антисъветски движения в Източна Европа. През 1956 г., когато в Унгария избухва т.нар. контрареволюция, Уизнър настоява агентите му да помогнат на унгарците и да създават условия и в другите страни в Източна Европа — предложение, което е наречено операция Червени чорапки. Президентът Айзенхауер отказва на Уизнър и унгарското въстание скоро е потушено от Червената армия. Уизнър, който по време на унгарските събития е във ВИЕНА и посещава унгарската граница по време на бунта, се връща паднал духом в САЩ. Скоро той пренасочва усилията си и се опитва да предизвика армейски преврат срещу просъветския лидер на Индонезия Сукарно. Този опит също се проваля и това довежда Уизнър до още по-силна депресия. Той постъпва в болница за 6 месеца с диагноза нервна преумора и остра форма на хепатит.
Когато се връща на работа, Дълес — новият директор на Централното разузнаване, го изпраща в Лондон като резидент. Но проблемите му се задълбочават и през 1961 г. той подава оставка. Четири години по-късно се самоубива с ловна пушка.
Уилкинс, Джон (1614–1672)
Епископ на Честър, Англия, криптограф на Джон Търлоу. Изобретява шифрови системи и написва ръководство по този въпрос за Търлоу. Кодовете му широко се използват през Гражданската война в САЩ.
Уилкинс е парламентарист по времето на Оливър Кромуел, непосредствено след екзекуцията на крал Чарлс I през 1649 г., оцелява и служи на крал Чарлс II, когато през 1660 г. монархията е възстановена.
Уилкинс е написал и много работи по технически въпроси. В книгата „Математическа магия“ („Mathematical Magic“) той описва предимствата на „потопени плавателни съдове“ за пътувания в полярните райони. Такъв съд няма да бъде заплашван от ледовете, студа и лошите атмосферни условия, с които се сблъскват обикновените кораби. Несъмнено той е първият, който пише за подводникови операции в Арктика.
Уилкинсън, Джеймс (1757–1825)
Офицер от американската армия, който шпионира в полза на Испания.
Уилкинсън служи при генерал-майор Бенедикт Арнолд по време на Войната за независимост на Северна Америка и е повишен в звание бригаден генерал през 1777 г. На следващата година става секретар на военния съвет, но не успява да се задържи на този пост, тъй като участва в заговора за отстраняването на генерал Джордж Вашингтон като главнокомандващ армията. През останалата част от кариерата си в армията Уилкинсън продължава да заговорничи против началниците си.
След Войната за независимост Уилкинсън заминава за Кентъки, тогава част от Вирджиния, където работи като испански агент. Неговата цел е районът да остане извън Съединените щати. Кентъки става щат през 1792 г., но Уилкинсън, който все още е в армията, продължава подривната си дейност и съдейства на испанците да присъединят западните територии.
През 1796 г. той става командващ генерал на американската армия. Продължава да работи за Испания и дори полага клетва за вярност пред испанския крал. През 1805 г. като губернатор на Луизиана заговорничи с вицепрезидента на САЩ Аарън Бар да създадат империя на Запад. По-късно предава Бар и свидетелства срещу него като главен свидетел, когато Бар е изправен пред съда по обвинение в държавна измяна (и оправдан).
Уилкинсън успява да излезе от това съдебно дело, както и от още 2 на военния съд по обвинения в неумело ръководство през войната от 1812 г. През 1815 г. е повишен в звание генерал-майор, а през 1815 г. се уволнява с почести. Умира в Мексико, търсейки отпуснатата му земя в Тексас. За него се казва, че е загубил всяка битка и е спечелил всеки съдебен процес. Историкът Фредерик Джаксън Търнър нарича Уилкинсън „най-перфектния майстор на държавната измяна, когото страната познава“.
Уилкинсън, Тиъдор (1888–1946)
Директор на военноморското разузнаване на САЩ по време на нападението над Пърл Харбър.
През 1909 г. Уилкинсън завършва с отличие Военноморската академия. Служи в щаба, както и на бойни кораби. От 1920 до 1926 г. последователно командва 4 есминеца, а по-късно и линейния кораб Мисисипи.