Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Той се прехвърля от ЦРУ в Оперативна група 157 (ОГ 157) — изключително секретна разузнавателна операция на военноморския флот. Очевидно Уилсън иска да си създаде фирма за прикритие, но всичко свързано с нея е от неофициални източници. Според един от докладите той предлага да се създаде фирма за различни стоки, която да се разпростре по цял свят и по този начин да предостави на ОГ 157 достъп до всички световни пристанища и печалба, с която да се финансират операциите на ОГ 157, след като се приспаднат заплатата и комисионите на Уилсън.
Сред познатите на Уилсън са полковникът от военновъздушните сили Ричард Секърд — ръководител на военновъздушната консултативна група в Иран, бъдещ генерал-майор, който по-късно играе значителна роля в аферата ИРАН — КОНТРИ.
През октомври 1975 г. като директор на военноморското разузнаване Боби Рей Инман обмисля преустановяването на дейността на ОГ 157 и командирът на частта уведомява Уилсън, че договорът му изтича на 30 април 1976 г. Уилсън използва връзки в Конгреса, среща се с Инман и му предлага да основе нова Оперативна група. Срещата довежда до окончателното решение на Инман да прекрати дейността на ОГ 157.
Уилшър, Катлийн
Член на съветска шпионска мрежа в Канада, разобличена от ИГОР ГУЗЕНКО.
Завършила е Лондонската школа по икономика и работи в Английската висша комисия. Разочарованието от личния й живот и ненапредването в кариерата я правят добър обект за вербуване от съветското разузнаване. Като член на канадската комунистическа партия тя предава на други комунисти информацията, която извлича от регистъра на комисията, където е помощник регистратор.
Арестувана е на 15 февруари 1946 г. и на 3 май е осъдена на 3 години затвор. Съветското й кодово наименование е Ели.
Уилъби, Чарлс (1892–1972)
Началник на разузнаването (Г–2) на армейски генерал Дъглас Макартър от 1941 до 1951 г. Уилъби минава за параноик и изключително податлив на емоционален стрес. Като началник често избухва, крещи на подчинените си, а за обидите използва термина УЛТРА за истинско неудоволствие на другите разузнавачи и офицерите от КОМРАЗ.
Рожденото му име е Карл Вайденбах. Роден е в Германия. Учи в Европа и завършва философия и съвременна литература. След няколко посещения в Съединените щати през 1910 г. получава американско гражданство. Същата година постъпва в армията и през 1914 г. успява да завърши военен колеж. По-късно защитава магистърска степен в Канзаския университет.
През 1916 г. е повишен. Седем месеца по-късно — през юни 1917 г., е изпратен във Франция с Първа дивизия на американския експедиционен корпус. Скоро е прехвърлен във военновъздушния корпус, където преминава авиационно обучение. През 1918 г. се завръща в САЩ и е назначен за ръководител на Първа въздушна пощенска служба.
През 20-те и 30-те години заема различни постове както в армията, така и в дипломатическите представителства на САЩ в Южна Америка. През 1940 г., вече полковник, е изпратен на Филипините. През юли 1941 г. генерал Макартър е назначен за командващ армейските сили в Далечния изток, а Уилъби е негов помощник началник-щаб по въпросите на разузнаването.
При японското нападение на Филипините Макартър е принуден да избяга от Корегидор — острова крепост в залива Манила — с моторна лодка и след това със самолет каца в Австралия. Уилъби е единственият щабен офицер, който го придружава. И в Австралия Уилъби продължава да служи като Г–2 на Макартър. Той няма достъп до дешифрираните съобщения Меджик на японските комуникации (за разлика от Макартър и началник-щаба му). Едва след влизането на САЩ във войната той получава необходимото разрешение за достъп. Като началник на разузнаването на американските войски в югозападната част на Тихия океан Уилъби разпростира своята власт над многочислените подразделения в региона, включително над Съюзническото бюро за разузнаване, бреговите наблюдатели на австралийския военноморски флот, над изключително успешния съюзнически отдел за преводи и анализ и др. Но БЕЛ — американска военноморска станция по КРИПТОАНАЛИЗ в Австралия — е под контрола на ръководителя на военноморските операции.
Уилъби служи при Макартър както по време на войната, така и след нея, когато Макартър е главнокомандващ съюзническите войски в Япония и главнокомандващ силите на ООН по време на Корейската война. През май 1951 г. Уилъби напуска Япония и се завръща в САЩ за лечение. (През 1951 г. Макартър е освободен като главнокомандващ съюзническите сили в Далечния изток.)
Уилъби е автор на книгата „Конспирация в Шанхай“ („Shanghai Conspiracy“, 1952), в която разказва за съветската шпионска група на Рихард Зорге в Япония. През 1954 г. той издава биографична книга за своя началник — „Макартър: 1941–1951“ („MacArthur: 1941–1951“).