Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Кисинджър е използвал системата на ОГ 157, за да се свързва с американските делегати на конференцията на четирите велики сили в БЕРЛИН.
Уейлън, Уилям
Специалист от разузнаването на американската армия, арестуван през 1966 г. за шпионаж в полза на Съветския съюз в продължение най-малко 2 години, докато е бил в Обединения комитет на началник-щабовете. Уейлън е обвинен в предаване на „информация, свързана с атомни оръжия, ракети, военни планове за защитата на Европа, информация за плановете за ответен удар на стратегическото военновъздушно командване на САЩ и информация за движението на войските, документи и записки за националната отбрана на САЩ“. Осъден е на 15 години затвор.
Смята се, че Уейлън е разконспириран от генерал-майор ДМИТРИЙ ПОЛЯКОВ — сътрудник от съветското ГРУ, който шпионира за Съединените щати в продължение на близо 20 години.
Уелч, Ричард (1929–1975)
Представител на ЦРУ в Атина, убит на 23 декември 1975 г., след като Филип Ейджи — бивш АГЕНТ на ЦРУ, призовава служителите на ЦРУ към публично огласяване и „неутрализиране“ на своите бивши колеги, работещи в чужбина. Уелч е оперативен работник от кариерата в ЦРУ. Назначен е за резидент в гръцката столица под ПРИКРИТИЕТО на специален помощник на посланика и представител на Държавния департамент. Но функцията му е добре известна в Атина.
През 1975 г. Ейджи пише статия във враждебно настроеното към ЦРУ списание Контраразузнавач, в която настоява агентите на ЦРУ да бъдат обявявани и „неутрализирани“. В друг материал на същото списание се споменава, че Уелч в действителност е представител на ЦРУ в Атина. Въз основа на публикацията в списание Контраразузнавач атинският вестник Антина нюз през ноември 1975 г. също пише срещу Уелч и даже посочва домашния му адрес.
На 23 декември той е застрелян пред дома му от трима мъже, които заявяват, че са членове на лявата организация Революционна организация 17 ноември. Уелч е погребан в националното гробище Арлингтън. На официалната церемония присъстват президентът Форд и много висши служители, включително ДИРЕКТОРЪТ НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ УИЛЯМ КОЛБИ.
Говорител на списание Контраразузнавач заявява: „Ако трябва някой да бъде винен за смъртта на господин Уелч, то това е ЦРУ. Ние не бихме искали да бива убиван който и да било.“
Уест, Найджъл (1952)
Псевдоним на Рупърт Алъсън — водещ писател от времето на Студената война по въпросите на английското разузнаване. Книгите му са написани след изключително внимателни проучвания и „насоки“, дадени от разузнавачи.
Син на бивш депутат консерватор, през 1987 г. Уест успешно се кандидатира също за депутат от Консервативната партия. Работил е в градската лондонска полиция. Разузнаването го заинтригува, когато прочита няколко документални книги по този въпрос. Заедно с Доналд Маккормик прави проучване и през 1980 г. излиза в съавторство документалната серия на Би Би Си „Шпионин“ („Spy“).
Сред книгите му са „МИ–5: Операциите на британската Служба за сигурност 1909–1945“ („MI5: British Security Service Operations 1909–1945“, 1981); „Въпрос на доверие. МИ–5 1945–1972“ („A Matter of Trust. MI5 1945–1972“, 1982); „МИ–6: Операциите на британската Секретна разузнавателна служба 1909–1945“ („MI6: British Secret Intelligence Service Operations 1909–1945“, 1983); „Отделът — история на Специалния отдел на градската полиция 1883–1983“ („The Branch — a History of the Metropolitan Police Special Branch“, 1983); „Несигурен свидетел. Митове за шпионажа от Втората световна война“ („Unreliable Witness. Espionage Myths of the Second World War“, 1984); „ЩПК12: тайната радиовойна 1900–1986“ („GCHO: The Secret Wireless War 1900–1986“, 1986) (в Съединените щати публикувана под заглавието „Тайните на сигналното разузнаване“ („The SIGINT Secrets“, 1988)); „Лов на шпиони: издирване на съветски шпиони в МИ–5“ („Mole Hunt: Searching for Soviet Spies in MI5“, 1987); „Синият списък“ („The Blue List“, 1989) — първият му роман, в който защитава тезата, че Харолд (Ким) Филби в действителност е бил двоен агент, работил против съветските разузнавателни служби. Романът му „Кубински блъф“ („Cuban Bluff“, 1991) пресъздава КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА.
Ръкописът на „Въпрос на доверие“ е откраднат от висш офицер на Службата за сигурност (МИ–5), за да бъде спряно публикуването. По това време е изпратено в САЩ друг екземпляр за издаване. Заглавието е променено на „Циркът. Операциите на МИ–5 1945–1972“ („The Circus. MI5 Operations 1945–1972“, 1982). На 12 октомври 1982 г. английското правителство иска по съдебен път да спре публикуването на книгата, тъй като „провеждането на разузнавателни разследвания и операции може да бъде поставено в рисковано положение“. Съдът издава необходимата забрана и я предава на издателя. Тогава и издателят, и Уест научават за нея за пръв път.
12
Щаб на правителствените комуникации. — Б.р.