Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Офицерът от МИ–5 ПИТЪР РАЙТ описва Уайт в книгата си „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987) така: „Той бе висок, слаб, но с атлетична фигура и остър поглед. Имаше нещо у него, което напомняше за Дейвид Нивън, същите безупречни английски маниери, ненатрапчивия чар и невероятния усет към облеклото. Наистина, сравнен с другите директори на МИ–5 бе определено разпуснат.“ Райт дава и мнението си за преместването на Уайт от МИ–5 в МИ–6:
Решението Дик Уайт да бъде назначен за директор на МИ–6 според мен бе една от основните грешки в следвоенната история на английското разузнаване. Симптомите се усещаха още в средата на 50-те години, но под негов контрол МИ–5 вече крачеше бързо към модернизацията. Той съзнаваше необходимостта от промяна, а почитта, която хранеше към традициите, щеше да му помогне да осъществи поставените цели без сътресения. Той бе преди всичко офицер от контраразузнаването, със сигурност най-добрият през XX в., отлично обучен за поста на генерален директор. Той познаваше хората, разбираше проблемите и имаше идея, каква трябва да бъде ефективната организация за контрашпионаж, която искаше да създаде.
Уайт се оттегля от МИ–6 през 1968 г. Официално излиза в оставка през 1972 г., като остава „на повикване“ от правителството.
Уведомяване „Д“
Конфиденциално цензурно предупреждение, издадено от британския КОМИТЕТ ЗА ПЕЧАТ И РАДИО (в състава му влизат 16 души, в това число представители на държавни структури и средствата за масова информация). Уведомяване „Д“ важи само за издатели и главни редактори и съдържа молба да се въздържат да дават гласност на сведения чрез пресата, които са защитени от ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА и разгласяването на които, даже и да не са формално престъпление, може да бъде в разрез с националните интереси.
УВР
УПРАВЛЕНИЕ ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Уд, Джеймс
Сержант от военновъздушните сили на САЩ, работил в Управлението за специални операции. Арестуван през 1973 г., след като от ФБР го засичат да се среща със съветски дипломат. АГЕНТИТЕ откриват много секретни документи в колата му, взета под наем.
Уд е заловен по линия на дипломата Виктор Чернишов — първи секретар на съветското посолство във Вашингтон, който е под непрекъснато НАБЛЮДЕНИЕ от страна на ФБР.
Уд оказва сътрудничество на ФБР. Присъдата му е позорно уволнение и 2-годишен затвор.
Удар с подвеждаща информация
ПОДВЕЖДАЩА ИНФОРМАЦИЯ, подадена в чужбина от някоя разузнавателна агенция с цел подвеждане на хората там. След това обаче тя се препраща в страната, откъдето е дошла, със същата цел. УИЛЯМ КОЛБИ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, в свидетелските си показания пред КОМИСИЯТА ЧЪРЧ през 1977 г. признава, че ЦРУ е разпространявало информация, която се е връщала като бумеранг в Съединените щати и средствата за масова информация са я приемали за истина. (Вж. ДЕЗИНФОРМАЦИЯ.)
Удуърд, Боб (1943)
Журналист от вестник Вашингтон поуст, чиито публикации (в съавторство с Карл Бърнстейн) за аферата УОТЪРГЕЙТ довеждат до оставката на президента Никсън. В книгата си „Воал: тайните войни на ЦРУ 1981–1987“ („Veiclass="underline" The Secret Wars of the CIA 1981–1987“) пресъздава документално времето на директора на Централното разузнаване УИЛЯМ КЕЙСИ, поставен на този пост от президента Рейгън.
Удуърд е учил в Йейлския университет и е участвал в програмата на Военноморския запасен тренировъчен корпус (ВЗТК). През 1965 г. е повишен и служи в командването на кораб и крайцер, а през втората половина от 5-те години активна служба е във военноморските комуникации в Пентагона.
През 1971 г. започва работа във вестник Вашингтон поуст. С приятеля си репортер Карл Бърнстейн пуска историята, че проникванията в Уотъргейт са извършени от Белия дом. Двамата с Бърнстейн описват падането на Никсън в книгите си „Цялото президентско войнство“ („All the President’s Men“, 1974) и „Последните дни“ („The Final Days“, 1976). По първата книга през 1976 г. е създаден филмът „Цялото президентско войнство“ с участието на Дъстин Хофман в ролята на Бърнстейн и Робърт Редфорд в ролята на Удуърд.
Книгата на Удуърд „Воал“ („Veil“, 1987) разказва как Кейси получава свобода на действие от Рейгън и е вероятно най-влиятелният директор в 40-годишната история на ЦРУ. След публикуването на „Воал“ президентът Рейгън отрича книгата като „прекалено голяма художествена измислица за човек, който изобщо не можеше да общува с другите“. По-голямата част от споровете около книгата е съсредоточена върху интервюто, взето на смъртното легло на Кейси, за което вдовицата твърди, че никога не е провеждано. „Това интервю, — казва Удуърд, — беше само за 5 минути и Кейси успя да изрече само 19 думи.“