Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Рейгън обаче признава, че някои от разкритията в книгата са истина. Той потвърждава например, че е подписал секретна заповед, с която разрешава контратерористични действия в Ливан.
Удуърд пише книгата като заместник главен редактор по въпросите на разузнаването във вестник Поуст.
Уебстър, Уилям (1924)
Единственият, който последователно е бил директор на ФБР (1978–1987) и ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (1987–1991). Оттегля се заради отправените към него критики от някои представители на администрацията на президента ДЖОРДЖ БУШ и конгресмени заради провали на разузнаването при американското нашествие в Панама през 1989 г. и неспособността на ЦРУ да предвиди иракското нападение над Кувейт през 1990 г.
Уебстър защитава бакалавърска степен в колежа Амхърст и научна степен по право в юридическия факултет на Вашингтонския университет в Сент Луис през 1949 г. След като практикува право в Сент Луис, през 1960 г. става прокурор в щата Мисури. През 1971 г. президентът Никсън го назначава за федерален съдия.
През 1978 г. Картър предлага на Уебстър мястото на директор на ФБР (обикновено назначението на този пост е за 10 г.). Самият Уебстър не се е борил за този пост, но се съгласява с предложението и си поставя за цел да формира сред обществото ново мнение за ФБР в противовес на създаденото след скандала УОТЪРГЕЙТ и дългогодишната автократска политика на бившия директор ЕДГАР ХУВЪР, който през 1972 г. умира в кабинета си. Като директор на ФБР Уебстър предлага значително да бъдат намалени материалите, подлежащи на засекретяване, смятайки, че това малко или много ще намали напрежението в „шпионското“ противопоставяне между САЩ и СССР. В същото време той прави изказвания за ограничаване броя на лицата с достъп до СТРОГО СЕКРЕТНИ материали, за да може по този начин да се намалят и възможностите за шпионаж. „Наоколо се мотаят хора с пълни багажници със секретни материали и ги оставят или вкъщи, или на бюрата си нощем и ги държат в готовност… като начин да си осигурят пари [от чуждо разузнаване], в случай че имат нужда“, казва той.
Уебстър провежда и по-агресивна политика срещу шпионите. На обществено събиране във Вашингтон той заявява: „През 1884 г. са произнесени 3 присъди за шпионаж, което е значително повече, отколкото предишната година. А тази година [1985] имаме 9 присъди. Ако през 1984 г. сме арестували 8 души по обвинение в шпионаж, тази година арестуваните са 14.“
След смъртта на УИЛЯМ КЕЙСИ през май 1987 г. за директор на Централното разузнаване е назначен Уебстър. Той се зарича да възстанови репутацията на ЦРУ, която е напълно дискредитирана след аферата ИРАН — КОНТРИ. Преди края на годината той уволнява двама служители на ЦРУ, въвлечени в аферата, понижава един и наказва с порицание други четирима.
Скоро след като поема ЦРУ, Уебстър заявява пред комисията по разузнаването в Конгреса, че е реорганизирал управлението с цел да подобри КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО и да засили системата за сигурност в американските посолства по цял свят. (ЦРУ обаче няма да успее и през следващите 6 години да разобличи ОЛДРИЧ ЕЙМС, който шпионира за Съветския съюз и работи в КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО на ЦРУ.)
На 8 май 1991 г. Уебстър подава оставка, но президентът Буш настоява да остане до 31 август 1991 г.
Уедър
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на СТРОГО СЕКРЕТНАТА система за комуникации в американската военноморска ОПЕРАТИВНА ГРУПА 157 (ОГ 157). Използвана е от Хенри Кисинджър — съветник по националната сигурност на президента Никсън, за организирането на тайно пътуване до Китай през 1971 г. Тъй като се страхува от изтичане на информация, Кисинджър решава да прескочи системите за комуникация в Белия дом и Държавния департамент.
В системата Уедър е използвана стара машина на АНС за кодиране. Тя шифро̀ва съобщения, преди да бъдат предадени на съществуващата военноморска система за комуникации, където закодираното съобщение се шифрира повторно. По този начин единствено специалистите на ОГ 157, които изпращат и приемат кодираната информация, могат да прочетат двойно кодираното съобщение.
КУРИЕР на ОГ 157 поема съобщението на Кисинджър от Белия дом. След това офицер на ОГ 157 го кодира и го препраща в службата на ОГ 157 във военноморската база в Йокосука, Япония, близо до Токио. Командирът на частта го разкодира и лично го отнася в търговското представителство в Токио.