![Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/8/2/sveta-troica-vojnite-na-rozite-2-download.jpg)
Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
Зад стената от воините на Пърси крал Хенри не успя веднага да види съгледвача, дето тичаше обратно към колоната и размахваше едната си ръка, докато с другата водеше коня по неравната земя и рискуваше както своя, така и неговия врат. Той принадлежеше към обкръжението на краля и не обърна внимание на въпросите на другите мъже, пробивайки си гневно път през тях, докато те го дърпаха за дрехите и наметалото. Граф Пърси размени поглед със сина си и двамата дръпнаха юздите, спряха на място и оставиха другите да ги задминат, а те се приближиха до краля.
— Скуайър Джеймс! Ела по-близо! — извика му Хенри, щом разпозна младия мъж. Направи му знак и съгледвачът се поклони ниско на селото, едва поемайки си дъх, преди да заговори.
— Ваше Височество, край Сейнт Олбънс има армия. Видях бялата роза на Йорк, орела на Солсбъри и герба на Уорик — мечка и бял жезъл на червен фон. Лагерът им е на изток от града, но по самите улици нямаше следа от тях.
Граф Пърси бе довел коня си достатъчно близо, за да чуе всяка дума, и старецът сякаш се изду от възмущение заради своя крал.
— Може ли да го разпитам, Ваше Височество? — рече Пърси и наведе глава.
Хенри кимна. Искаше да ги остави да разговарят, докато той мисли.
— Колко са? — излая граф Пърси към съгледвача. — С каква численост разполагат? Вече си показал, че окото ти е набито.
— Нагъсто бяха, милорд. Плътно един до друг, като тръстики. Бих казал повече от тези, които имаме тук, но не мога да съм сигурен, защото ако е колона, тя се разпростира, а тези просто стояха.
— В каква формация? — рязко попита графът.
Младият мъж започна да заеква, съзнавайки, че думите му могат да бъдат причината да влязат в бой. Беше на не повече от шестнайсет години и нямаше опит, за да отговори както трябва.
— Аз… не, милорд… аз…
— Хайде, момче, изплюй камъчето. Да се бият ли са дошли, или не? Видя ли пики, изнесени напред, или пък още струпани на купчина и готови да ги грабнат? Бяха ли конете оседлани? Имаше ли запалени огньове, или пък бяха изгасени?
Младият съгледвач тъкмо да отвори уста и Томас, лорд Егремонт, добави и своите въпроси.
— Къде беше багажът им? Изпратен в тила? Кое от благородническите знамена беше най-близко до града?
— Мисля, че имаха подръка пики, милорд. Не си спомням за огньове или дали всички коне бяха оседлани. Не, чакайте, да, видях някои рицари в предните редици, които носеха доспехи и бяха на кон. Не всички, милорд.
— Достатъчно, милорд Пърси, Томас — каза крал Хенри на бащата и сина. — Оставете момчето на мира. Скоро ще видим достатъчно. Колко е — две или три мили до града? След около час ще знаем всичко.
Лорд Пърси се намръщи на реакцията на краля и прокара ръка по лицето си, преди да отговори.
— Ваше Височество, трябва да спрем и да помислим за собствената си формация. Ако ще влизаме в битка, бих подредил хората в по-широки редици, с коне във всеки фланг. Бих извел уелските стрелци на Тюдор на предна линия и…
— Казах „достатъчно“ — прекъсна го Хенри. Гласът му беше твърд и ясен, и графът замлъкна внезапно, все едно някой го удари. Хенри усещаше, че ушите на всеки мъж наоколо са се наострили, и започна да почуква с пръсти по рога, закачен на седлото му.
— Щом розата, орелът и мечката са излезли на полето за война, милорд Пърси, бъдете уверен, че няма да ги разочаровам. Ще разполагаме с достатъчно време да се подредим за бой, когато видим какво имаме насреща. Няма да изтощавам конете си излишно в калта, след като пред нас до града има чудесен път.
Погледът му попадна на съгледвача, който гледаше и слушаше със зяпнала като на идиот уста.
— Предай новината надолу по линията, скуайър Джеймс. Нека мъжете знаят за какво става дума, с какво може да се сблъскаме тази сутрин. И открий Дери Бруър, където и да се е спотаил. Ще искам да знам и той какво мисли. Доведи ми го и после пак излез с този твой орлов поглед на разузнаване. Имаш моята благодарност и благословия за службата ти.