Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Не съм родена за монахиня, Сиси – гордо и упорито оправдаваше тя своята слабост. – Искам да живея, а не да бъда жива погребана. Исках да разбера какво е любов.
– Можеше да го обичаш и без веднага да го пускаш в леглото си – упрекът сам се изплъзна от устата ми. – Как можа да бъдеш толкова неблагоразумна?
Въпреки че се намираше в отчайващо положение, Мария се засмя.
– Що за хладна и блудкава щеше да е тази любов, Сиси, ако не беше реализирана? Исках да опозная страстта, опиянението от пълното отдаване, което да ме утешава в досадната скука на дните ми.
Нещо в слисания ми поглед вероятно издаде на сестрите ми, че си нямах представа за какво говори Мария.
– Но нали Франц Йозеф е безумно влюбен в теб... — промърмори под нос тя, после притихна и се спогледа многозначително с Матилда, един вид изключвайки ме от тяхната компания.
– Не върви да сравняваш един император с обикновен гвардейски офицер – избухнах по-остро, отколкото възнамерявах, понеже се чувствах неловко. Не ми допадаше двете ми малки сестри да се перчат, че уж имали опит.
– И защо не, Сиси? И двамата са мъже, в любовта различия няма. На пипане влюбеният император сигурно е същият като влюбения гвардейски офицер – дръзко възрази Матилда.
– Как можеш да говориш подобни неща, врабченце? Това е нередно, вулгарно и греховно. Нямаш ли достойнство?
– В любовта достойнството не важи, Сиси! – Мария отново се намеси в спора.
– Кажи го на мама, когато узнае за детето ти. Обзалагам се, че тя ще погледне по друг начин на ситуацията.
Малко след това баварската херцогиня бе запозната с проблема на Мария – както се очакваше, тя беше извън себе си. За разлика от херцог Макс, който го възприе като венец на всички неприятности, сполетели го през това лято и нарушили обичайното му спокойствие. Моят мил и търпелив баща, който ме съпровождаше и подкрепяше във всяко отношение по време на лечението ми в Бад Кисинген, за нула време се превърна в навъсен тиранин, изнервен от „женското кудкудякане" дотолкова, че да избухне.
Предполагам, че тук си каза думата и раздразнението му от значителната по размерите си придворна свита, която от известно време бе разквартирувана отчасти в дома му, отчасти в селото и в странноприемниците около „Посенхофен". Въздишките на трите сестри, обединени от злощастието си, към които довтаса от Регенсбург и спешно привиканата Нене, окончателно го довършиха. „Посенхофен" беше негов дом, а не убежище за недоволни съпруги и вайкащи се дъщери.
Татко получи един от онези пристъпи на лудост, от които се бояхме още като деца, и на бърза ръка ни изхвърли, всички до една. Много по-късно забелязах, че тираничната му мъжка натура съзираше причината за всички злини единствено в жените. Не искаше да проумее, че личната катастрофа на Мария е причинена от мъж, нито пък, че именно той бе дал благословията си за този неудачен брак.
Днес ми се струва, че през онова лято беше посято и семето на последвалия по-късно конфликт между баща ми и мен. Той вече не беше свободолюбивият герой от момичешките ми години. Беше мъж, който не дава пет пари за чувствата на жените. Нито на собствената си съпруга, нито на многобройните си дъщери, фактът, че е мъж, му даваше правото да се държи по този начин – но това ли беше справедливостта, която инак така разпалено изискваше за всички?
Вероятно в любопитните очи на външния свят двете с Матилда внезапно сме осъзнали дълга към съпрузите си и сме побързали да се върнем при тях. В действителност причината се криеше в деспотизма на един разгневен баща, който счита дъщерите си за бреме и е намерил начин да се отърве от тях. С мамината помощ Мария потърси убежище в манастир, тъй като нямаше как да се върне в Италия. Докато светът тънеше в спекулации дали бившата кралица на Неапол е решила да се замонаши, тя тайно роди момиченце.
Клетата ми нежелана племенница бе предадена на грижите на приемно семейство. По-късно научих, че Арман дьо Лавай взел дъщеря си и тя израснала под крилото на семейството му в Белгия. Мария се завърна в Италия при съпруга си. Нямаше друг избор.
Години след това бившият крал започна лечение, в резултат на което Мария му роди малка принцеса, ала и това щастие се оказа кратко. Мария Пиа, второто и последно дете на моята жизнерадостна сестра, почина едва на няколко месеца по вина на една небрежна бавачка.