Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Мечът описа дъга във въздуха със светкавична бързина. Острието изсвистя, докато разсичаше празното пространство, за да достигне сянката.
Острият като бръснач метал се вряза в мастиленочерното петно.
Но още докато мечът го достигаше, тъмното същество се изпари, сякаш изгуби форма, разпадна се на въртопчета и спирали и изчезна.
Ричард застана край леглото, стиснал меча си, задъхан от ярост. Доколкото Калан можеше да прецени, източника на събудения му гняв вече го нямаше. Някъде в далечината се чу приглушен грохот на мълния, фитилът на лампата на масичката между столовете и канапето изсъска тихо.
Калан се премести през леглото и застана до Ричард. Огледа се в мрака, напрегнала взор да види дали сянката не е изплувала някъде другаде. Дали би я видяла, ако наистина се бе преместила?
— Не усещам никой да ни наблюдава — каза, без да престава да оглежда тъмнината за безмълвна заплаха.
— И аз не усещам. Няма го.
Калан се запита докога ли. Дали съществото би могло да изникне другаде в стаята?
— Какво ли е, как мислиш? — Тя седна до Ричард, пръстите й пътьом обърсаха мускулестата му ръка и продължиха нататък към лампата на нощното шкафче, за да увеличат фитила.
Под въздействието на гнева, извиращ от меча, Ричард огледа внимателно всяко ъгълче на спалнята, осветено от укрепналата светлина на лампата.
— Де да знаех — отрони той, щом накрая прибра меча в ножницата. — Кара ме да се взирам във всяка сянка, да се вслушвам във всеки звук, да се тревожа дали нещо е там или е плод на въображението ми.
— Напомня ми за детските години, когато си мислех, че под леглото ми се крият чудовища.
— Има само един проблем.
— И той е? — попита тя.
— Че не е плод на въображението ни. И двамата го усетихме. И двамата го видяхме. Това нещо беше тук.
— Мислиш ли, че това същество тази вечер беше същото, което усетихме да ни наблюдава преди?
Ричард я погледна.
— Имаш предвид, дали мисля, че това въображаемо чудовище в спалнята ни е същото въображаемо чудовище от стаята ни предната нощ?
Колкото и да беше притеснена, Калан не успя да сдържи усмивката си.
— Така като го каза, звучи смешно.
— Каквото и да е, си мисля, че е същото, което ни наблюдаваше и преди.
— Но досега не го бяхме виждали. Защо ни се показа тази нощ?
Той нямаше отговор. Въздъхна като израз на безсилието си.
Калан обви с ръце тялото си и се сгуши по-близо до Ричард.
— Ако не знаем какво става и кой или какво ни наблюдава, как можем да се надяваме да го спрем? Как изобщо ще спим занапред?
Той я прегърна, за да я успокои.
— Не знам — отвърна горчиво. — Де да знаех.
На Калан й хрумна нещо. Погледна го.
— Тук силата на Зед не е голяма, но Натан е Рал. Неговите способности се увеличават. Може би ако се скрие някъде наблизо или заеме стаята до нашата, той би могъл да усети откъде идва заплахата, къде е скрит този, който ни наблюдава. Ако може да усети нещо, докато онова същество наблюдава нас, Натан би могъл да изпрати някой да го залови.
— Не ми се вярва да стане.
— И защо?
— Защото не мисля, че заплахата идва тук, от Двореца. Както сама каза, Дворецът намалява силата на всеки, който не е Рал. Струва ми се, че за да са успели да направят нещо такова, вероятно се крият някъде другаде. Според мен проектират това, тази сила, или наблюдението си, или каквото е там, в нашата стая някъде извън Двореца.
— Значи няма как да им попречим? Искаш да кажеш, че ще трябва да се примирим с това, че някой ни наблюдава в спалнята ни всяка нощ?
Калан видя как челюстите на Ричард потръпват нервно, докато той стискаше отчаяно зъби.
— Градината на живота е създадена като специално поле — рече той полу на себе си. — Чудя се дали този щит би могъл да ни скрие от любопитни очи.
Калан поде идеята му.
— Този тип полета са създадени да предотвратяват странична магия, независимо колко е мощна, както за да влиза, така и за да излиза.
— В такъв случай… — отрони той замислено.
Калан скръсти ръце.
— По-скоро бих спала там на земята, отколкото на огромно меко легло, което попада под чужди погледи.
— Разбирам те — каза Ричард. — Може би точно това трябва да направим.
— Чувствам се като в някаква игра — отрони Калан и започна да се облича.
Ричард седна на пейката в долния край на леглото и също пъхна крак в панталона си.
— И аз. Само не мога да разбера защо ще му е на някого — или на пророчество — да ни разиграва по такъв начин.