Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Бърнард кимна.
— Истинският проблем е инфекцията. Ако я спрем достатъчно рано, с всичко останало ще се справим съвсем лесно.
— Много неловко положение — промърмори Гай и погледна отеклите си глезени. — Болни крака. Това едва ли е достойно.
— Мазолите не се интересуват от титли, сър — каза Бърнард. — Първо, нека ви сложим на земята с вдигнати крака. Това ще помогне да се намали отока и част от дискомфорта.
— Това ще е много полезно, граф Бърнард — въздъхна Гай. С помощта на графа Първият лорд се отпусна на земята, сложи краката си на стола, намръщи се, докато ги гледаше с неодобрение, и започна да гризе ябълка.
Бърнард плисна водата и се спусна към потока, за да вземе още, а Амара тръгна с него.
— Колко е зле? — тихо попита тя.
Той поклати глава.
— Виждал съм и по-лошо — веднъж. При пратеник на легиона, който имаше достатъчно фурии на метала, за да игнорира болката, и недостатъчно здрав разум, за да разбере, че е време да спре. Кракът му се инфектира толкова лошо, че дори сестра ми не можа да му помогне. Загуби крака си, а от треската загуби и по-голямата част от разума си.
Амара прехапа устни и отметна косата си от челото.
— Толкова ли е ужасно?
Бърнард се намръщи.
— Ние се заехме с Първия лорд много по-рано, въпреки че само великите фурии знаят какво би станало, ако ти не беше забелязала неговото накуцване.
— Достатъчно рано ли?
— Амара… — той въздъхна. — Не знам.
Амара си пое дълбоко дъх и кимна.
— Добре. Какво можем да направим?
— Можем да се доверим на способността му да лекува рани — каза Бърнард.
Амара поклати глава.
— Не. Не може. Всеки опит да използва фурии веднага ще издаде нашето местоположение и мисията ни ще се провали.
Бърнард я погледна в очите.
— Тогава го чака осакатяване или смърт, любима.
Амара го погледна, после отмести поглед и поклати глава.
— Има ли някаква непосредствена опасност за него?
Бърнард се изправи с пълно котле.
— Засега не е с единия крак в гроба. Ако започне треска, ще й отнеме известно време, за да го убие. Може би дни, а може и повече.
— Тогава имаме малко време — каза Амара.
— Може би — отвърна Бърнард, — но все пак е възможно и да нямаме. Инфекцията може да се развие дори докато стоим тук и си говорим — Бърнард скръсти ръце на гърдите си. — Това е незначително нараняване. Но то не се интересува кой е той и е способно да го убие, ако не получи подходяща медицинска помощ.
Амара скръсти ръце на гърдите си и се вторачи гневно в потока.
— Позволи ми да поясня — каза Бърнард бавно. Той се обърна с лице към Амара и разкрачи крака на ширината на раменете си. — Лудост е да рискуваш живота на Първия лорд по толкова тривиален въпрос. Аз няма да позволя това.
За момент Амара се взря в съпруга си.
— Извинявай, какво?
— Аз няма да позволя това — повтори той с мек и безстрастен тон. — Ако се наложи, лично ще издам присъствието ни.
Амара едва сдържа острия отговор, който едва не се откъсна от устните й.
— Бърнард — каза тя тихо, — това е предателство.
— Не го разбирам така — каза той. — Аз съм се клел да защитавам короната. В клетвата не се казва нищо да защитавам короната от всички, освен от самия него. Сигурен съм, че ти си положила същата клетва.
— Не можеш да вземеш такова решение — изфуча Амара.
— Вече го взех — отговори той. — Много време мина, откакто Гай за последно е участвал в кампания, а ти никога не си. И никога не си виждала как хората умират от инфекция — той отмести поглед встрани. — Тя им отнема всичко, Амара. Достойнството им. Силата им. Изсъхват толкова бързо, че всъщност се случва направо пред очите ти — той потръпна. — Империята едва се държи. Трябва ли да се случи нещо с Гай, трябва ли да умре по този начин…
Тя прехапа устни и докосна рамото му:
— Той знае за тези рискове, любими. И е решил да рискува.
— Той отговаря за много повече животи, не само за собствения си — каза Бърнард. — Какво може да бъде толкова важно, че е готов да рискува живота си?
— Не знам — отговори тихо Амара. — Не ми каза.
Бърнард я погледна недоверчиво.
— Дори не знаеш защо правим това?