Отдел Убийства: Илюзия за грях

— И вие си мълчите?! — почти изкрещя Настя. — Но това е изключително важно!

— Защо? — искрено се учуди той. — Каква връзка има това с убийството?

Да, прав е, помисли си Настя. Откъде би могъл да знае, че причината за това убийство се крие именно в периода, за който нещастната Галина Терехина не може нищо да си спомни. Пък и изобщо как би могъл да знае, че убийството на сестра Марфа е във връзка с Галина?

— Какво точно си спомни Терехина? — попита тя вече по-спокойно.

— Е, аз не бих поставил така въпроса — усмихна се лекарят. — Засега не си е спомнила нищо конкретно, до този момент има още много, много време. Просто у нея започнаха да се появяват някакви разлети, неясни образи, които нямат връзка с настоящето. Но аз го наричам положителна динамика, защото, откакто е тук, такова нещо не е имало. Паметта й беше като бял лист хартия, а сега, бих казал, че на този лист се появиха отделни щрихи и петна. И трябва много усилена работа, за да се свържат тези щрихи и петна в някакво подобие на картина.

— Вие ли ще работите с нея?

— Този процес е много сложен — въздъхна той, — а аз не съм специалист в това отношение. Тук е необходим именно такъв специалист, обаче ние нямаме, ще трябва да се извика отвън, а ще струва много пари и значителни усилия. С това би трябвало да се заеме главният лекар.

— Вие казахте ли му за Терехина?

— Разбира се, още същия ден.

— И как реагира той?

— Каза, че ще помисли какво може да се направи.

— Строго ли се държи с лекарите и персонала? — попита Настя.

— Различно. Той е човек на моменти. Когато е в добро настроение, се държи безкрайно мило, а свариш ли го ядосан, гледаш само как да се изнижеш от кабинета му. Имате намерение да говорите с него, така ли?

— Да. Но малко по-късно. Кажете ми, вие неотлъчно ли стояхте при Галина Терехина, след като в стаята й бе открит трупът на монахинята?

— Естествено. Стана така, че самата Галина го откри. Очевидно дълго е чакала сестра Марфа в градината, по някое време й омръзнало и помолила някого да я върне в сградата. Галина има хубава количка, но ръцете й са слаби, след счупванията не са се сраснали добре и при по-продължителни натоварвания има силни болки, така че не може да измине с количката такова голямо разстояние самостоятелно. От градината я докарала една от нашите сестри, а когато се качили с асансьора на третия етаж, където е стаята на Галина, я оставила да се прибере сама, това са около десетина метра. Щом влязла в стаята си и видяла падналата на пода сестра Марфа, Галина се развикала, взела да пищи, после припаднала. Тогава ме извикаха, бях още в кабинета си, работният ден не беше свършил. Така че останах с нея, докато се пооправи.

— Разкажете ми малко повече за Терехина — помоли Настя. — За нейния характер, начин на мислене, навици.

— Защо? Нима Галина има някаква връзка със смъртта на сестра Марфа?

Настя си помисли, че е излишно да го усуква и да превръща въпроса в кой знае каква тайна. Но от друга страна, неуловимият убиец е доста хитър и опасен, така че, където е възможно, изтичането на информация за следствието трябва да се предотвратява. Знаеш ли на кого можеш да имаш доверие и да го помолиш да мълчи? Не можеш да надникнеш в душата на всекиго…