Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Ира, заповядайте, ако сте гладна, моля ви. Чаках едни приятели и сготвих цял казан с ядене, а те са заети и няма да дойдат.
Учтивост и само учтивост, това е спасението.
— Много ви благодаря, Иляс, не съм гладна. Сега ще пия един чай да се постопля и веднага отивам на работа. Поканете Георгий Сергеевич, когато се прибере.
— Разбира се, непременно — кимна Иляс. — Извинете, че се получи така с Танка. Тя сама дойде, аз не я познавам, и помоли да ви изчака. Позволих й да остане. Не знаех, че това ще ви бъде неприятно.
— Всичко е наред — усмихна се Ира.
Този момък й харесваше, не приличаше на другите й квартиранта, шумни и безцеремонни, оставяха неизмити мръсните си чинии и мокри следи по пода.
— Тя беше много разтревожена, че е идвала милиция — продължи Иляс извинително, — и аз си помислих, че имате някакви неприятности. Да нямате някакви проблеми? Може би ви трябва помощ? Аз имам позната…
— Всичко е наред, Иляс, нямам никакви проблеми. Благодаря ви за вниманието.
Той се прибра в стаята си. Ира набързо изпи чая, колебливо извади недоядения сандвич, но разбра, че не може да яде, и отново прибра пакета в хладилника.
В десет без петнайсет облече един топъл пуловер, сложи върху него якето и тръгна към „Глория“.
Ира вече крачеше към близкото кръстовище, когато новият й квартирант Иляс пак излезе от стаята си и свали слушалката на закачения в коридора телефон.
— Аз съм — каза той, когато му се обадиха. — Нищо не каза. Нито на мене, нито на оная портиерка.
— Пълен провал!
Полковник Гордеев, по прякор Самуна, бясно крачеше из кабинета, като ядно отместваше столовете, които му попадаха подръка.
— Къде зяпахте през това време?! Той взе да премахва един по един хората, които могат да го идентифицират. Монахинята от приюта, където е Галина Терехина. Сестрата от болницата, където лежат децата. И дори Елена Романовска, която знае името му. Как се стигна до всичко това?
Настя мълчеше. Тя прекрасно знаеше как се стигна. Всичко беше по нейна вина, само тя е виновна. Преди няколко дни в същия този кабинет тя категорично заяви, че няма смисъл да поставят засади в приюта и в болницата, че неуловимият „чичо Саша“ няма да се появи така скоро. Той обаче взе че се появи и започна да убива наред. Това е нейна грешка.
Тутакси обаче изникна и друг въпрос: откъде този „чичо Саша“ е разбрал, че го търсят, че знаят как изглежда и дори че разполагат с що-годе точен негов портрет? Нима изтича информация? Но от кого?
— Това можеше да се избегне, ако още в началото не се бяхме заплеснали по версията за обир. За проверката й отиде маса време, през което той е успял да се добере до Романовска. Ако още от първия ден бяхме започнали да проучваме всички познати на убитата Анисковец, щяхме да попаднем на Романовска и да узнаем името му. Впрочем, Анастасия, имаш ли обяснение защо е убил точно тази сестра, а не друга? Доколкото разбрах от думите ти, той е навестявал децата в болницата цели шест години и би трябвало да го знаят в лице доста хора. Защо именно тя е станала жертва?
— Той е идвал при децата само по време на нейните дежурства. Виновна съм, Виктор Алексеевич, не проверих допълнително показанията на персонала. Всички знаеха, че освен голямата сестра, при децата на Терехини идва и някакъв мъж, техен роднина или приятел на родителите. Това ме заблуди и ми се стори достатъчно като показание. Не обърнах нужното внимание, че само една сестра ми описа неговата външност. Именно убитата.
— Лошо. Но сега вече е излишно да се тюхкаме. Кой още може да идентифицира този човек?
— Децата. И две съседки на Анисковец. Но това са съвсем слаби звена. Всъщност истинска опасност за него представлява само Наташа Терехина. По интелектуално развитие Оля и Павлик са приблизително еднакви, техните показания няма да ни свършат работа, те ще ги променят по десет пъти на ден. Старата Анисия Лукинична може да идентифицира мъжа, когото е виждала преди много години. Ще каже, че навремето е идвал у Анисковец, и какво от това? Как да го свържем с убийството? Няма начин. Съседката, която пък е срещнала търсения мъж малко преди убийството, не го е виждала по-рано. Би могла да го идентифицира, но с това не може да се докаже, че той се е познавал с Анисковец.
— Ами венерологът, който е лекувал Елена Романовска? Намерихте ли го?