Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Глава 8
Вера още спеше дълбоко, когато в апартамента на Жестерови зазвъня телефонът. Олег припряно грабна слушалката, за да не се събуди жена му от високия звън. Нека поспи, докато има възможност. А когато се роди бебето, я чакат безсънни нощи, така е с пеленачетата, знае го със сигурност.
— Олег Викторович? — чу се в слушалката непознат глас.
— Да, на телефона.
— Обажда се Валерий Василиевич, лекарят на Вера Николаевна. Сигурно ви звъня много рано, моля за извинение, че ви събудих.
— Не, не, не се безпокойте — бързо отговори Олег. — Вера ли търсите? Сега ще я събудя.
— Всъщност търся вас, Олег Викторович. Бях ви определил час да доведете своята позната утре в дванайсет и трийсет. Въпросът е, че ще ми бъде невъзможно да ви приема, защото изникнаха неочаквани обстоятелства. Ще имате ли нещо против, ако отложим прегледа за понеделник?
— А в понеделник ще имате ли възможност да ни приемете? — недоверчиво уточни Олег.
Той добре помнеше, че Вера му разказа колко зает бил Валерий Василиевич и с какви усилия е успяла да го придума да намери време през тази седмица, защото всичките му дни са плътно заети за един месец напред.
— Със сигурност. Там е работата, че пациентът, на когото бях записал час за понеделник, трябва спешно да замине за чужбина, има билети за събота и помоли да го приема по-рано. Та си помислих, че бих могъл да ви разменя часовете, стига, разбира се, да не възразявате. Той ще дойде в петък, а вие — в понеделник. Доколкото разбрах, не се налага да ви приемам по спешност, нали?
— Да, така е — потвърди Олег. — Исках да прегледате моята позната и да установите възможно ли е нейното лечение. Но тя живее от толкова години със своите страдания, че два дни не са от съществено значение. Разбира се, че ще дойдем в понеделник. Кога точно?
— В седемнайсет часа. Впрочем от какво се оплаква вашата позната?
— От алергия.
— Към какво?
— Фактически към всичко. Храна, лекарства.
— А при цъфтежа на дърветата и тревите има ли реакция?
— Н-не зная — неуверено проточи Олег. — Не ми е казвала, пък й аз не съм се сещал да я питам. Важно ли е?
— Разбира се, но аз ще поговоря с нея в понеделник. Напоследък ходила ли е на някакви изследвания? Например да са и вземали кръв, урина?
— И това не знам.
— Питам ви, защото, ако са й правили изследвания, бих искал да ми донесе резултатите от тях в понеделник, ще ме улесни.
— Но междувременно тя би могла да ги направи.
— Няма смисъл, Олег Викторович, ако се наложи, аз сам ще й определя на какви изследвания да отиде. В случаите на такива тотални алергии са нужни специални изследвания, а без бележка от лекар никой няма да й ги направи, защото са доста скъпи, използват се специални реактиви. Просто ако има някакви изследвания, нека донесе резултатите, иначе няма смисъл да си губи времето, ще направим всичко необходимо едно по едно и на спокойствие.
— Добре, както кажете. Значи в понеделник, в седемнайсет часа?
— Да, понеделник в седемнайсет часа.
Олег затвори и бързо излезе от къщи, вече закъсняваше за работа. Докато тичаше по стълбите, си помисли, че трябва непременно да предупреди Ира, за да си разпредели времето отрано. Просто да се чуди човек как намира сили това момиче да работи толкова много! И непрекъснато, без почивни дни, всеки божи ден, без отпуска и компенсация. Как ли издържа…