Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Не са ме питали, остави ме вече на мира.

— А за какво те питаха?

— За нищо. Махай се, ти казах. Остави ме да си почина спокойно, скоро пак трябва да отивам на работа.

Танка въздъхна и неохотно се изнесе от стаята. Ира изпи на един дъх пепсито от чашата и върна недоядения сандвич в пакета. От разговора с Танка загуби всякакъв апетит, направо й се гадеше. Полегна на дивана, като се зави със стария голям шал от пухкава вълна. От вчера времето рязко се бе захладило и привечер в стаята й ставаше влажно и студено. Не, ама откъде се вземат такива гаднярки като Танка паразитката? Не стига, че не излиза на работа, не стига, че нейните главорези държат в страх всичко живо наоколо, ами има и наглостта да се тревожи дали милицията не се е заинтересувала от нея. „Ирусечка, Ириночка!“ Гаднярка! Друга дума няма за нея. Интересно откъде ли е разбрала, че чичо Владик идва с оная жена от милицията? Впрочем няма значение откъде. Сигурно й е казал милиционерът, на когото бута рушвети. Навярно той я е пратил да разпитва дали не са му дигнали мерника.

След известно време чу да се хлопва външната врата — значи Танка си отиде. И тутакси някой почука в стаята й. Може би Иляс?

— Ира, ще ми направите ли компания да вечеряме заедно?

Виж, това вече беше сюрприз! Нали щеше да вечеря с Танка?! И изобщо само Георгий Сергеевич я канеше да яде с него, всички ония кавказки цигани не си го позволяваха. За всичките й квартиранта имаше едно задължително условие: да й говорят на „ви“ и да се държат на дистанция. Без никакви фамилиарности. Защото иначе няма да усети кога ще й се качат на главата и ще почнат да си я прехвърлят един на друг. Досега успяваше да ги държи на разстояние, затова минаваше без инциденти. Ира се насили да си спомни всички думи на учтивост, които знаеше някога.

— Благодаря, Иляс, вече се нахраних. Не се безпокойте, моля ви — високо отговори през вратата.

Стъпките се отдалечиха към кухнята. Добре, че новият квартирант не е нахалник. Защото ги има такива, че… Ира се сети за първия си квартирант, азербайджанеца Натик. Той направо я тормозеше със своите угощения. Не мога, вика, сам да ям, у нас не е прието така, у нас канят на масата всички, които са наоколо. Веднъж Ира отстъпи и седна да му прави компания, а после едва не умря. И какво толкова слагат в своите национални ястия? Тлъсти, лютиви, с някакъв особен вкус. А след това пък Натик не престана да й досажда: сега, вика, си вече моя сестра, щом сме яли от един хляб. Много й е притрябвало да му бъде сестра! Днеска — сестра, пък утре ще измисли нещо друго. Аа, без тия.

Ира усети, че започва да трепери от студ. Мохерният шал вече не помагаше, трябваше да пийне горещ чай. Неохотно се надигна от дивана и отиде в кухнята. За нейна изненада там цареше пълна чистота. След като се беше навечерял, Иляс беше измил съдовете, дори бе измел пода. На печката имаше голяма тенджера с вкусно миришещо готвено месо, а до нея — по-малка тенджера с ориз. Ира запали газта под чайника и седна до масата, като се облакъти на нея и подпря брада на ръцете си. И почти тутакси проскърца врата и се чуха предпазливи стъпки — Иляс беше излязъл от стаята си.