Отдел Убийства: Илюзия за грях

Настя слушаше внимателно и съзнаваше, че Гуланов е прав. Най-голямото й желание в момента бе Галина да си възвърне паметта, но същевременно си даваше сметка, че това всъщност й трябва само за разкриването на убийството. Иначе не е нужно на никого. И дори е опасно. А може да настоява, да намери специалисти, които да работят с Галина. Това ще й отнеме известни усилия, но е напълно осъществимо. Дори може да се намерят спонсори, които да платят за лечението. Работата с разрушена или блокирала памет е интересна за много институции, както медицински, така и нямащи нищо общо с медицината, и е съвсем реално да се намерят заинтересовани специалисти, които имат нужда да разработят свои методики или да съберат материал за научни трудове, те дори биха работили безплатно и на драго сърце, ако случаят е необикновен и сложен. Но трябва ли да се прави това? Да разобличиш един убиец с ясното съзнание, че оставяш зад гърба си страдаща от тежкия си грях болна и немлада вече жена? В края на краищата убиецът може да се издири и по друг начин, да, това ще е изключително трудно, но е възможно. На Галина обаче никой не би могъл да възвърне спокойствието и усмивката, ако заживее с кошмара си. Ще остане завинаги нещастна. И тя, Настя Каменска, не може да поеме такава отговорност, не може дори ако това би спомогнало за залавянето на един жесток и опасен убиец.