Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Намерихме го — обади се Коля Селуянов. — Но той е умрял преди няколко години. Бил е в доста напреднала възраст.
— И какво — замислено продължи Гордеев, — значи ни остава само Наташа Терехина. Това е най-слабото ни звено. Ще наредя да й сложат денонощна охрана, но Бог ми е свидетел, деца мои, че това е най-многото, което мога да направя. Сега се води предизборна борба, ситуацията в града е особено сложна, твърде много хора имат нужда от охрана, знаете, че едва не убиха кандидата за помощник-кмет. Двете съседки на Анисковец не можем да охраняваме, няма да ни отпуснат толкова хора, остава само да се надяваме, че те сами ще се опазят. А сакатото момиче ще ни тежи на съвестта. То е съвсем беззащитно и ние отговаряме за неговата безопасност. И то е последната ни надежда да свържем тоя „чичо Саша“ с убийството на Анисковец. От една страна, той посещава Наташа в болницата, с което демонстрира не безразлично отношение към семейство Терехини. От друга, той е лекар, и ако се поровим в биографията му, може би ще открием връзката му с покойния венеролог на Романовска, който пък добре е познавал Анисковец. Иначе няма как да придвижим напред това следствие.
— Но, Виктор Алексеевич, ние сме с вързани ръце — отбеляза Коротков. — Цялата болница се вдигна на крак заради убийството на медицинската сестра и ако оставим там засада, за това ще знаят абсолютно всички. И не е сигурно дали някой няма да съобщи на убиеца. В такъв случай ще бъде невъзможно да го заловим.
— Поне ще опазим момичето — отговори полковникът. — Прав си, Юра, пълноценна засада не можем да организираме, твърде много хора там ще се окажат в течение на нещата. Пък и това е детско отделение. За разлика от възрастните децата не стоят на едно място и са по-непосредствени, щом видят непознатите чичковци, тутакси ще разтръбят за това. Трябва ни човек с особено развита зрителна памет, който да следи мъжете, посещаващи отделението, и да забележи онези, които имат известна прилика с мъжа на нашите портрети. Човек отговорен, съобразителен и с набито око. Имате ли някого предвид?
— Ще потърсим, Виктор Алексеевич — кимна Селуянов, но не много уверено. — Аз бих предложил Миша Доценко. Той хвърли толкова труд за установяването на външните белези на убиеца и за изготвянето на неговия портрет, че сигурно вече го вижда и насън. Миша има най-добра представа за неговата външност. Нали така, Мишаня?
— Ти мене питай, а не Мишаня — строго го скастри Гордеев. — Доценко е не по-малко заангажиран от всички вас, а ти предлагаш да го освободим от всичките му задачи и да го вържем в болницата? Съгласен съм с доводите ти, изглеждат ми разумни, наистина Михаил помни най-добре белезите на „чичо Саша“. Но бъди така добър да ми кажеш кой ще върши неговата работа? Ти, Николай, си като жабите — по-далеч от своя гьол не виждаш.
Но личеше, че Самуна възразява само за авторитет. Дори за едно дете беше ясно, че с тая задача никой не може да се справи по-добре от Миша Доценко.
Убийството на медицинската сестра от детското отделение и убийството на сестра Марфа, така наречената в мирския живот Раиса Петровна Селезньова, си приличаха като две капки вода. И двете жени бяха удушени посред бял ден, с други думи по времето, когато освен персонала наоколо е имало множество посетители, който не се познават помежду си, и затова появата на убиеца не би могла да събуди у никого ни най-малко подозрение. Медицинската сестра Алевтина Миркова бе убита в помещението, където се съхраняват връхните дрехи на децата, с които са били докарани в болницата. На някакво момиченце му станало студено, през последните няколко дни времето рязко се бе захладило, и децата, изнежени от продължителните жеги, започнали да настиват едно след друго. Та Алевтина отишла в това помещение да донесе на момиченцето топла жилетка и повече не излязла оттам. Помещението се намираше в сутерена, а дотам можеше да се стигне както по стълбите, така и с асансьора. Никой не обърнал внимание по кой път е тръгнала сестрата. По това време, някъде към шест часа, всички имали много работа — от пет започваха посещенията, — така че отделението било пълно с хора. Същата картина беше и при убийството на сестра Марфа, но с тая разлика, че посещенията в приюта за инвалиди бяха разрешени през целия ден.
В работата по двете престъпления бяха включени и оперативници от местните териториални отделения на милицията, но въпреки това постоянно се създаваше впечатление, че хората не достигат и времето е малко. А на всичкото отгоре се чуваха и подмятания, че са тръгнали да се занимават с разни монахини, пенсионерки и медицински сестри, докато постоянно се вършат покушения срещу предизборни кандидати и крупни функционери…