Отдел Убийства: Илюзия за грях

Беше сигурна, че Танка, с нейния гьонсурат, пак е дошла да я моли утре да почисти участъка й вместо нея. Повечето пъти просто не излизаше на работа и толкоз, оставяше другите портиери начело с портиерското началство да му мислят как да се оправят. Но понякога, водена от неизвестно какви подбуди, идваше при нея с молба да я замести. Предлагаше й пари, хленчеше, дори пускаше по някоя сълза. А Ира, в интерес на истината, има нужда от пари, но човек трябва да има и гордост. Пари от Танка няма да вземе никога, ужасно гадна жена е.

— Ох, Ирусечка — заумилква се Танка паразитката, — двамата с Илясик те чакаме, готвим вечеря. Сядай да си хапнеш, вече всичко е готово.

Да бе, как пък не, „готвим вечеря“! Търкулнало се гърнето, па си намерило похлупака.

— Ще мина и без твойта вечеря! — рязко отговори Ира.

Мълчаливо извади от хладилника пакета със сандвичи, който вчера си донесе от „Глория“, и недопитата двулитрова бутилка пепси, оставена на битака от някой търговец, която тя предвидливо прибра. И защо не? Че тя е почти пълна. Защо да отива нахалост? Беше сигурна, че ако тя самата не я вземе, бутилката ще попадне в ръцете на някой друг, но не на такъв, който ще я занесе вкъщи, защото е беден и няма пари да си купи, ами на някой, който ще я продаде в павилионите, където предлагат колата в чаши.

Ира влезе в стаята си, разтвори пакета, взе си сандвич с шпеков салам, наля си пепси в нащърбената чаша и седна на дивана. Не бяха минали и две минути, когато деликатно се почука на вратата.

— Ирусечка, може ли да вляза? — чу се гласът на Танка.

— Не може — полугласно й се озъби Ира.

Впрочем беше сигурна, че Танка не е чула. Сградата беше стара, с дебели тухлени стени и дъбови врати. Звукоизолацията беше добра. Имало е време, когато строителите са били съвестни! А не като сегашните.

Танка отново задраска по вратата.

— Иришенка! Чуваш ли?

— Чувам — високо отговори Ира. — Кво искаш?

— Може ли да вляза?

— Защо? Кво искаш?

— Да те питам нещо.

Танка се осмели да влезе без разрешение, като неловко провря през вратата едрото си разплуто тяло.

— Е, казвай де — намръщено я подкани Ира, разбрала, че няма лесно да се отърве от тая нахалница. Пък и не можеше направо да я изгони, защото не е дошла при нея, очевидно беше гостенка на Иляс, а не биваше да си разваля отношенията с квартирантите.

— Слушай — заговорнически зашепна Танка, като се стовари на единствения стол в стаята, — разправят, че при тебе идвали хора от милицията.

— Е, и — кимна Ира и продължи да дъвче. — Тебе пък кво те засяга?

— Но какво те питаха?

— Господи, че защо толкова си се затръшкала? При мене идваха, а не при тебе. Какво си седнала да ме разпитваш?

— Ама не, Ирусечка, не мисли, че те разпитвам от любопитство, просто се интересувам да не са питали за мен нещо случайно?

— Да бе, заритали са за тебе! — презрително изпръхтя Ира. — Ще си губят времето. Ако им трябваше, щяха да дойдат направо при теб.