Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Е, нищо — опита да я успокои Олег, — на децата бързо им минава. Ще видиш, че утре вече няма да плаче, а вдругиден ще е забравил за сестрата. Такива са всички хлапета.

— Да, може би — въздъхна Ира. — Дори с мен да се случи нещо, сигурно пак така бързо ще ме забрави. Ще поплаче два-три дни и край. Да, децата бързо се оправят.

— Но какво ти става, Ира, защо си мислиш такива неща?! Какво може да се случи с тебе?

— Ми не знам. Нещо. Например — да умра.

— Господи, но защо трябва да умираш? Ти си млада и силна, я виж колко много работиш, на твое място никой мъж не би могъл да издържи. А като те излекуваме, всичко ще бъде наред. И хич не си мисли такива глупости.

— Олег, а на теб може ли да ти се случи нещо? Много ли ти е опасна работата?

— Не — сви той рамене, — обикновена мъжка работа. Нищо особено не се случва при нея.

— Наистина ли работиш като частна охрана?

— Да.

— Не знам защо, но имам чувството, че ме лъжеш.

— И от къде на къде? — небрежно подхвърли той, но усети да го полазват студени тръпки.

— Нали виждам какви главорези работят като охрана. И на пазара ги гледам, и в ресторанта. Ти не приличаш на тях.

— Интересно с какво се различавам?

— Ми… Не знам. Имаш друга физиономия. И не говориш като тях.

— То е, защото не съм тукашен, а от провинцията.

— Да бе, ще излезе, че всички тук са кореняци московчани, нали. Кой ги знае от какви села са надошли в столицата да търсят лесен живот.

Известно време повървяха мълчаливо. Олег си мислеше как по-непринудено да прехвърли разговора към „казанските“ квартиранти на Ира. Откакто се познаваха, беше научил от нея много важни неща за интересуващата го група, но всеки път му се налагаше да хитрува, за да не се усети Ира, че я разпитва. Добре направи, че отиде в дома й, когато тя беше на работа и се запозна с Георгий Сергеевич. Сега може спокойно да заговори за него, а току-виж стане дума и за Иляс.

— Например — подхвана той предпазливо — квартирантът ти Георгий Сергеевич може да се нарече истински столичанин. Умен, интелигентен мъж. И много деликатен.

— Ти пък откъде знаеш? — сепна се Ира. — Да не го познаваш?

— Да, запознахме се. Нима не ти е казвал?

— Не.

— Тези дни те потърсих, но ти беше излязла, та с него си поприказвахме. Много приятен човек, честна дума.

— Така е — съгласи се Ира. — Той е добър и внимателен. Все гледа да ми помогне с каквото може. Дори понякога ми става неудобно. Жалко, че жена му е мръсница. А за какво си приказвате с него?

— За тебе. Каза ми колко добро момиче си и ме помоли да не те огорчавам.

— Ама вярно ли? — кой знае защо се зарадва Ира. — Каза ти, че съм добро момиче, а?

— Да — потвърди Олег. — Интересно какво мисли за тебе другият ти квартирант?

— Не знам — сви рамене тя. — Сигурно ме взема за някаква серсемка.

— И защо?

— Ами преди време при мен идваха от милицията, а вчера ми се натресе Танка паразитката. Представяш ли си, прибирам се снощи и заварвам тая изрисувана крава да ми седи в кухнята. Нали помниш, че съм ти разказвала за нея?