Отдел Убийства: Илюзия за грях

Настя приключи разговора с лекуващия лекар на Терехина и тръгна да търси кабинета на главния лекар. Изглежда, извади късмет, защото й се стори, че той се държи много мило. С други думи, беше го сварила в добро настроение. Сергей Лвович Гуланов беше румен брюнет, с весело проблясващи очички и лукава усмивка, разговорлив и добродушен.

— Влезте, влезте — приветливо я посрещна той, при което стана и галантно й посочи креслото. — Заповядайте, седнете. Предполагам, че сте дошли във връзка със сестра Марфа? Удивителна жена беше, наистина удивителна! Море от доброта и търпение! Това значи набожност. Нима от някой атеист може да се очаква подобна самопожертвователност?

Сергей Лвович охотно й разказа за монахинята, като непрекъснато я хвалеше и се възхищаваше от душевните й качества. Накрая Настя успя да насочи разговора към Галина Терехина.

— Сергей Лвович, смятате ли да предприемете нещо, за да й възвърнете паметта?

Добродушната усмивка изчезна от лицето му, изведнъж той доби толкова сериозен вид, че не остана и помен от безобидния веселяк. Пред Настя вече седеше един професионалист, готов да обсъжда високоспециализиран проблем.

— Засега още не съм решил, но ще ви призная честно, че май няма да предприема никакви мерки.

— Но защо? Лекуващият лекар на Галина каза, че след преживяния шок се е появила реална възможност да й се помогне. Защо да не я използвате?

— Разговаряли сте с доктор. Замятин? Трябваше направо да дойдете при мен, аз щях да ви обясня неща, които той не е в състояние да разбере. Доктор Замятин се интересува само от физическото здраве на човека. И бих допълнил, че двамата с него сме от различни научни школи. Замятин е сух материалист, възприел всичко най-лошо, което донесе на науката войнстващият атеизъм — че душата не е в състояние да въздейства на материалните обекти, — и в своите методи за лечение той следва именно тази доктрина, тъй като човешкият организъм е всъщност един материален обект. Правилното лечение си е правилно, смята Замятин, и непременно трябва да помогне, независимо от душевното състояние на пациента. А аз се придържам към други разбирания, може би защото израснах в Латвия и навремето завърших медицинския институт в Рига, а в тази страна има достатъчно католици, не се кланят на научния атеизъм. Така че, уважаема Анастасия Павловна, аз съм твърдо убеден, че човек, на когото — казано с прости думи — му е черно на душата, никога няма да се почувства физически здрав. Ако е болен, никога няма да оздравее. Ако е здрав, ще боледува хронично. И за да ви го поясня, ще взема за пример самата Терехина. Онова, което е направила преди години, е нещо ужасно и за него няма никаква прошка. Тя е посегнала на живота на собствените си деца. Трудно е да си представи човек по-страшен и по-тежък грях, съгласете се. Но за да се реши на тази стъпка, трябва да я е подтикнало нещо наистина чудовищно. Сега тя не помни нищо. Казали са й, че го е сторила, и тя приема тази информация просто като информация. Тя не помни гледката на окървавените детски телца, проснати на тротоара, не помни как е гонила децата си по стаите, как са се дърпали от ръцете й, как са плакали и пищели от ужас. Тя не помни чудовищните събития, които са я накарали да извърши престъпление срещу децата си и самата себе си. И аз казвам: трябва ли Галина да си припомня този ужас? Здравословното й състояние се стабилизира. Разбира се, тя не може да се движи самостоятелно, защото е с увреден гръбнак и натрошени крайници, но иначе се чувства доста добре. Сърце, бъбреци, черен дроб — всичко това е в сравнително добро състояние, като се вземе предвид възрастта и претърпяната травма, а също така и последвалите няколко операции и медикаментозното лечение. Вероятно са ви казали, че тя има тежък характер, че е капризна и заядлива? Казаха ви, нали? Според мен това е признак за добро душевно състояние. Тя има куража да се оплаква от дъщеря си само защото не чувства и не съзнава вината си пред нея. Тя не съзнава, че е искала да я убие и че сега фактически момичето е принудено да работи, за да издържа своята майка убийца. И представете си какво ще стане, ако й възвърнем паметта. Тя ще се озове лице в лице с този кошмар. Безпомощна, болна и самотна, терзана от вината си към всички. След това, уверявам ви, една след друга ще се занижат болести. Човек, останал насаме с такива спомени, няма да има желание за живот и подсъзнателно ще се стреми към смъртта си, към саморазрушение и самоунищожение. Именно това ще провокира всевъзможните заболявания, едно от друго по-тежки и коварни. Поговорете с някой добър психиатър и той ще ви каже, че при клинично необяснимите случаи трябва незабавно да се изследва психиката на болния. Например даден човек боледува продължително, боледува от неизвестно какво, никой не може да постави диагноза или, ако я постави и назначи лечение, то не помага, лекарите не могат да си обяснят защо и вдигат ръце. А по-късно се оказва, че този човек има ужасен комплекс за вина, самобичува се заради своите грехове й пороци и просто не иска да живее. Неговото подсъзнание разрушава организма, не му позволява да оздравее. Боя се, че точно това ще се случи с Галина Терехина, макар че доктор Замятин не споделя моите опасения. Но както вече ви споменах, ние се придържаме към различни научни школи. Аз лично смятам, че да се опитваме да възвърнем паметта на Галина би било рисковано от гледна точка на медицината, и нехуманно — от чисто човешки позиции. Нека всичко да продължи както е било досега. В края на краищата, бих ви помолил, уважаема Анастасия Павловна, да помислите за бъдещето. Голямата дъщеря на Терехина е още твърде млада и е съвсем естествено, че не може да прибере вкъщи майка си и да се грижи за нея. Момичето трябва да работи, да получи образование, да се изправи на крака. Но като минат години, ще се появи възможност да я вземе при себе си. До мен стигнаха слухове, че тази девойка, струва ми се името й беше Ирина, не е много мила с майка си, дори я нагрубява. Но човек може да я разбере, съгласете се. Тя е още много млада. С годините ще помъдрее, ще улегне, така че може и наистина да прости на Галина. Още повече че самата Галина не помни греха си. Това е обективно обстоятелство и всеки ще трябва да се съобразява с него, включително дъщеря й. Съзрялата и нормално печелеща дъщеря може да осигури на нещастната си майка достойни старини, да живее с нея и да се грижи за нея. Но ако Галина си спомни всичко, аз се съмнявам, че ще има възможност за такъв съвместен живот. Самата Галина постоянно ще се измъчва от вината си и от натрапчивите кошмарни спомени, а като се вземе предвид нейният властен и деспотичен характер, тя със сигурност ще изтормози дъщеря си. Вината й ще се трансформира в агресия, това се случва твърде често. Хората са склонни да мразят онези, пред които са виновни, за това е писал още великият Лабрюйер. Ако Галина си спомни всичко, ще бъде изключено да заживеят заедно майката и дъщерята. А би било несправедливо Галина да остане тук, в приюта, до края на дните си при голяма жива дъщеря. Не е хуманно. Дори бих казал, че е грехота, не е богоугодно.