Дясната ръка на Бога

Той обясни това на хората си. Разказа им за пътуването си на юг заедно с Аркоса. Говореше с голяма почит за момчето от север, Носителя на Джугом Арк. Описа как го видял да протяга ръка и призовава водите на Алениус. Разказа за намирането на Стрелата и случилото се в Джорам.

Сетне им разказа за Рушителя и предателството, замисляно от Съвета. Мърморенето сред войниците се усилваше, докато слушаха как посланиците възнамерявали да разтворят портите на Инструър пред вражите орди. Беше им болезнено ясно, че те, като войници, щяха да бъдат първите пожертвани. Но освен това и презираха липсата на лоялност, нещо, което самите те ценяха.

Сега думите на капитана бяха придружени от гневни викове, усилили се, когато им бе казано, че хората, нападнати пред Залата на знанието, не са били заговорници от Ескейн, а необучени граждани. За градските стражи, заклети да защитават Инструър, тези новини бяха шокиращи.

Началникът на стражата се възползва от момента.

— Съветът на Фалта е прогнил. Постъпките на посланиците анулират клетвите, които сме дали към тях — рече той. — Но клетвата ни да поддържаме реда в Инструър остава. Предлагам да се закълнем във вярност на Джугом Арк и човека, който я носи. Избирайте бързо! Слънцето вече залязва! — Той посочи на североизток, където горната част на кулата червенееше над покривите. — Когато и последният слънчев лъч напусне кулата, ще очаквам да се закълнете. Ще сторите това, като излезете напред и застанете пред мен. Тогава ще получите обратно оръжията си и ще ви бъдат дадени нареждания. Онези, които изберат да не се закълнат, ще бъдат държани в плен, докато заплахата не бъде отстранена. Решавайте!