Дясната ръка на Бога

— Напусна, заедно с други от нас. — Кърр не възнамеряваше да казва повече.

Аркосът на Плоня се раздвижи:

— А Джугом Арк е в ръката на внука му! Предполагам онази стрела, която младежът държи, действително е Стрелата на единението? Има доказателства?

— Имаше — мрачно отвърна хауфутът. — А ако останете с нас, ще видите и още. Сега ни оставете, докато обсъдим предложението ви.

Когато шестимата излязоха, Фемандерак се приведе към хауфута.

— Ще приемем ли?

— Несъмнено — отвърна Кърр, а кметът кимна. — Говорителят им беше прав. Това е най-евтиният и бърз начин да постигнем желаното.

— Но приемането означава, че определени неща се подразбират — каза Хал. Останалите се обърнаха към него. Бяха отвикнали да чуват предложения от негова страна. — Ще трябва да вземем Аркоса на Немохайм и шестимата му колеги с нас. Ако не го сторим, това ще означава, че оставяме хора в Инструър, които, дори и да не желаят да поемат организацията му, може да бъдат посочени.

— Добре се сети — кимна фермерът. — Но има и други начини да се погрижим за тях.

— И ти би си послужил с тях? — Това беше някогашният Хал, когото помнеха от пътуването към Инструър.

— Не — призна Кърр. — Никой от нас не е привърженик на екзекуциите, но не бива да разкриваме това. В града има мнозина, които бързо биха посегнали към властта, ако сметнеха, че може да им се размине. Трябва да утвърдим влиянието си над Инструър, преди още някой да е осъзнал какво се случва.

— Ще помогне ли, ако провъзгласим, че се ползваме с благословията на Съвета? — попита Беладона.

— Това е добър въпрос — замислено каза хауфутът. — На някои може да вдъхне увереност, но други ще настрои срещу нас.

— Но пък е въпрос, над който трябва да размишляваме, след като поемем контрол. — Очите на Фемандерак блестяха с настойчивост. — Нека не се размотаваме. Ще приемем ли?

— Какво смята Носителят? — попита Грайг леко вдървено. — Все още щяхме да се молим за помощ, ако не беше той.

Лийт благодарно се усмихна към младия боец.

— Не смятам, че ги е грижа — каза му той, неспособен да скрие обидата в гласа си. — Аз съм само свещник, под чиято светлина останалите вършат делата си.

Останалите от Компанията го чуха, както и беше възнамерявал.

— Лийт, много неща се промениха за времето, през което те познавам. — За свое облекчение юношата не откри състрадание в сините очи на Фемандерак. Не би могъл да понесе още състрадание. — Ти си важна част от Компанията. Кога не сме се вслушвали в думите ти?

— Нямаме време за това — изръмжа Кърр. — Ако Лийт има да каже нещо, ще го изслушаме. Ако не, да решаваме.

— На мен ми се струва, че вече е решено — обади се Манум, може би за да прикрие посрамването на сина си. — Някой смята ли, че трябва да откажем? — Никой не се обади, а неколцина поклатиха глави. — Тогава да повикаме посланиците обратно и да започваме.