Дясната ръка на Бога

И сега, благодарение на знанието, което бе извлякъл от ума на треперещото пред него момиче, мистерията започваше да се прояснява. Преди почти две години в Андратан бе разпитал фирейнски шпионин, изпратен да дири брудуонските тайни. Този мъж не знаеше нищо за Дясната ръка. Според Деорк, Пазител по онова време, шпионинът бил убит. Само че това не се беше случило. По някакъв начин фалтанският шпионин бе съумял да се завърне във Фирейнс, преследван от четирима от бойците на Махди Дащ, изпратени, смяташе Рушителят, от самия Деорк, опитващ се да поправи грешката си. Повелителите на страха бяха настигнали шпионина, което би трябвало да докара гибелта му. Но тук идваше удивителното — те не го бяха убили, за да сложат край на знанието. Наместо това го бяха пленили и повлекли обратно към Брудуо. Глупци! А може би зад това се криеше не грешка, а нещо по-коварно? Някой, желаещ да заеме позицията на Деорк, спечелвайки благоразположението на Неумиращия? А може би — изглеждаше почти невъзможно, защото Рушителят познаваше ума на Деорк като петте си пръста — най-верният му служещ таеше амбиции?

Не можеше да бъде. И все пак… в ума си той се върна в Малаю. При пристигането си там преди няколко месеца бе разговарял с Деорк през синия пламък. Слугата му бе отрекъл да е изпращал четиримата бойци на запад. Били изпратени хора, за да разберат какво е станало с тях, бе казал Деорк. Рушителят си спомни, че е усетил резонанс през огъня…

Сега, благодарение на спомените на девойката, все още потрепваща на пода, той знаеше какво се е случило с четиримата Махди Дащ. Трима от тях са били убити, а пленниците им — спасени не от велики воини, а от някакви си селяни. Това девойче също беше сред тях! Оставащият воин е бил пленен и опитомен. И, което тревожеше Рушителя най-много, шпионинът на име Манум, мъжът, когото беше разпитвал, се бе оказал баща на Десницата. Относно това спомените на момичето бяха категорични. Тя бе зърнала младежа със Стрелата само за миг, но веднага го бе разпознала. Неумиращият усърдно бе претърсил ума й, за да научи повече за Стрелодържеца. Бе открил обичта й към него, макар и скрита и от нея самата. Обичният й си имаше име, мълвяно от мислите й. Лийт Манумсен.

Тази информация пораждаше множество въпроси. На първо място относно ролята на Деорк. Пазителят на Андратан или е бил излъган за смъртта на фирейнския Търговец, или бе излъгал господаря си. Не можеше да се отрече, че Деорк бе увъртал, когато ставаше дума за делата и съдбата на четиримата бойци. Трябва да е лъгал. Рушителят вече разполагаше с достатъчно доказателства, налагащи отстраняването му. В ума на момичето бе открил и още. Група пресни спомени отпреди два дни, когато Деорк я е държал пленена в някаква кула. Спомените й показваха, че той я бе докосвал и измъчвал, нарушавайки недвусмислено изявената заповед на своя господар. Образите бяха полуоформени, сякаш вложени в ума й мимо нейната воля. И по-лошо, в тях Деорк се хвалеше как Неумиращият никога нямало да разбере за това.