Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Помня те! — удивено каза младежът. — Ти седеше до мен на пиршеството в Деруйс. Но какво правиш тук?
Мъжът бавно кимна.
— Тук съм по заповед на своя крал. Той ме изпрати в Инструър да заменя предишния Аркос на Деруйс, убит от Деорк. Заблудих брудуонеца, че съм предател. — Тогава той се усмихна. Гледката смрази кръвта на Лийт, защото мимиката таеше заплаха за всички врагове на деруйсианския владетел. — С мен са петима други Аркоси, които вярват, че предателството отиде прекалено далеч. Тук сме, за да предоставим властта над града и оставащите войници на теб и твоята Компания. Не всички посланици са изцяло невинни, но опрощението е цената, която ще трябва да заплатиш в замяна на ключовете на четирите палати. Единствено тази цена ще ти позволи да постигнеш контрол над града, без да се пролива кръв.
— А заедно и с това възможността да потеглим към границата дори по-рано от планираното! — възкликна Грайг. — Затова ги пуснах, шансът беше прекалено добър.
По навик Лийт оформи въпрос в ума си и беше готов да запита гласа, но се спря навреме. Какво значение има той. Самостоятелното ми решение ще бъде несъмнено доказателство, че съм достоен да нося Стрелата. Знаеше, че тази мисъл е неправилна, но все още се намираше под влияние на гнева, породен от разговора с Аркоса на Немохайм.
— Така да бъде — рече Лийт. — Ще се закълнете във вярност на Джугом Арк. Несъмнено сте чували истории за сполетялото онези, които са се опитали да я заблудят.
Всъщност досега тя само е помагала и лекувала, помисли си младежът. Но не каза нищо повече. А шестимата Аркоси коленичиха и се заклеха.
Точно тогава спътниците му започнаха да влизат под навеса, за да вечерят. Лийт се опита да обясни кои са непознатите, какво е сторил и каква полза им носи това, но дори и на него самия чутото се струваше прибързано и недообмислено.
Докато приключваше обяснението си, пристигна и Аркосът на Немохайм. Шестимата посланици застинаха.
— Лийт — каза майка му, миг преди крясъците да започнат. — Какво си направил?
Глава 7
Битката при четирите палати
Сблъсъкът беше кратък. Никой не пострада сериозно, което беше малко чудо. Аркосът на Немохайм бе разпознат веднага от четирима свои колеги — посланиците на Хаурн, Плоня, Деювър и новия Аркос на Немохайм. Останалите двама също не закъсняха да стигнат до заключение, съдържащо изтегляне на мечове. Придружаващите ги стражници се присъединиха. За момент изглеждаше, че дебелият ще бъде убит. Някой се хвърли в атака. Нямаше значение кой, защото ударът пропусна. В следващия миг изникна и Ахтал, въоръжен само с тояга, който започна да защитава Аркоса. Самият мъж с наднормено тегло не правеше никакви усилия да се защити. След няколко мига светкавично движение половин дузина посланици държаха ръцете си, а оръжията им лежаха на земята. Въздухът се изпълни с проклятия.
— Какво става? — провикна се Лийт в настъпилата тишина. Всички глави се обърнаха към него.
Изненадващо, отговорът дойде от дебелия Аркос, чиито очи блестяха лудешки.
— Някой не е дообмислил нещата — каза той, пробождайки юношата с погледа си. — Някой си е поканил членове на Съвета, без да се досети, че е възможно да се натъкнат на предишния им предводител, оставен да се разхожда свободно.
— Грубо, но точно казано — обади се Кърр. — Лийт, ако ни беше уведомил, че Съветът е дошъл, щяхме да се погрижим да не се срещат с Аркоса на Немохайм.
— Защо този човек е тук? — процеди Аркосът на Плоня, стиснал посивели от гняв устни. — Той трябва да отговаря за постъпките си.
— Не си в позицията да отправяш искания — тихо му напомни Манум. — Тук си, за да се предадеш, ако Лийт е обяснил правилно.
— Не точно — каза Аркосът на Деруйс. — Настоящата ситуация е много деликатна. Неколцина от моите колеги са виновни в редица престъпления, сред които и измяна. Те биха им коствали най-малко свободата, а може би дори главите — зависи от милостта на новите властители. Самият аз също нося вина според закона, макар действията ми да произтичаха в изпълнение на дадено ми нареждане и да останах верен на Фалта. Предаваме ви града, не нас самите. Разбирате ли разликата? Някои от колегите ми биха искали да се завърнат в родните си кралства колкото се може по-бързо. Други никога повече не биха поискали да стъпят там. Но никой от тях не иска да се озове в Пиниона.