Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Колко самопожертвователно — промърмори Аркосът на Деювър към своя приятел от Плоня. Гласът му беше неразумно, а може би умишлено висок. — Поради липсата на Деорк, дължеотдаденият Аркос на Строукс ще поеме организирането на отбраната.
— Ако не аз, то някой от останалите, които първи потърсихме благосклонността на господаря на Брудуо. В никакъв случай няма да е някой зелен! — Злостен гняв, подхранван от страх и зле прикрит с учтивост, се съдържаше в отговора на мъжа от Строукс, но биваше чувстван от всички. Аркосът на Деювър сведе глава и промърмори извинение с половин уста. Макар да се бяха споразумели да не носят оръжия на обсъждането, глупаво беше да се създават врагове при тези условия. Все пак тук се бяха събрали хора, които можеха да отнемат живот и със заповед.
Но Аркосът на Деруйс изглежда не споделяше подобни притеснения.
— Значи твоят съвет е да останем и да се бием. Не съм съгласен. Време е да изоставим родените от глупост единения и да признаем реалността. Няма причина да се доверяваме на човек, който е заслепен от лоялността си към изгубена кауза. Всъщност — продължи той, докато Аркосът на Строукс правеше крачка към него — подобен човек не трябва да бъде повишаван, а по-скоро премахнат от настоящата си длъжност.
— Значи така било? — изръмжа Аркосът на Строукс. Ръката му изчезна под туниката, за да изникне отново, хванала кинжал с тънко острие. — Тогава, в името на Неумиращия, ти ще бъдеш отстранен! — Заедно с посланиците на Табул и Трейка, той пристъпи уверено към невъоръжения си деруйсиански колега.
Впрочем последният не се оказа невъоръжен. Същото се отнасяше за още двама Аркоси, които бързо пристъпиха, за да го подкрепят. Къси мечове и ножове изникнаха и заблестяха.
— Изменници! — процеди Аркосът на Строукс. — Планирали сте това още от самото начало!
— Вие също! — изсмя се Аркосът на Деруйс. — Проблемът е, че вашият план има далеч по-малко привърженици! — Той отиде до вратата и почука с дръжката на камата си. Изникна слуга, свел глава почтително. — Оковите? — попита деруйсианецът.
— Носят ги, милорд — отвърна прислужникът. — Моля да извините мудността ни. На стълбите изникнаха известни затруднения със слугите на тези Аркоси — той посочи към тримата, стоящи пред южния прозорец. — Със съжаления трябва да ви съобщя, че двама от слугите ви погинаха, докато техните биваха избити.
Скоро веригите бяха донесени. Аркосите на Строукс, Трейка и Табул на бърза ръка бяха обезоръжени и се озоваха приковани за стената.
Аркосът на Деруйс се приближи до колегата си от Строукс, чиито нозе почти докосваха земята.
— От това място се вижда голяма част от града — небрежно каза деруйсианецът. — Може би тази гледка ще те накара да се замислиш как би могъл да се погрижиш по-добре за интереса на местните жители. — И добави с глас, който само окованият му събеседник можа да чуе. — Нима никога не си се замислял за лекотата, с която се присъединих към изменническата ви кауза? Моят крал никога не би изпратил човек, който да се остави да бъде покварен от такива като вас.
— Но аз видях как се държа в Пиниона! Видях какво стори! Останалите знаят ли за това?
— Не, разбира се. И не биха повярвали, ако ти им кажеше. Платих цената, която моят владетел реши, че трябва да платя. Всяка нощ сънувам кошмари. А ти?
Аркосът на Деруйс обърна гръб на окования и пое към вратата.
Преди да я затвори и заключи, той отново надникна и добави тихо:
— Но за твоята съдба няма да ме тормозят кошмари.
По същото време слугите на оставащите съветници се сражаваха и умираха по стълбите на кулата. Членовете на градската стража, заловени от Компанията, слушаха думите на бившия си началник. Обезоръжени, посрамени, заобиколени от обикновени граждани, отнели им оръжията, войниците слушаха със свити сърца за позора си.
Началникът на стражата умееше да убеждава. Аркосът на Немохайм дължеше голяма част от някогашното си влияние в града на обичта, която войниците бяха изпитвали към високия, чернокос капитан. Той никога не издаваше заповед, която не би склонил да изпълни сам. Бе постъпил в стражата още преди установената възраст, във времето, когато неговите връстници се шляеха със струърските банди. Младият войник бързо се бе откроил с уменията си. Така го беше заварил Аркосът на Немохайм, който го бе направил най-младия началник на стражата до този момент. Окован от лоялността си, капитанът не бе могъл да се противопостави на своя господар, чиято същина бе съзрял отдавна. Това би означавало да наруши воинските си морални повели.