Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— И какво ни пречи да ви заловим и въздадем справедливост? — пожела да узнае Маендрага.
— Честта. А ако не тя, бих предположил, че изгодата, която ще ви предостави спазването на споразумението, е достатъчен мотиватор. Тя се изразява в ключовете за четирите знакови за града постройки и верността на градската стража.
Маендрага кимна.
— Моля недоглеждането ми да бъде извинено. Лийт не е единственият, прибързващ днес. Пътувахме дълго, а след пристигането си в града почти не сме съзирали почивка.
Юношата искаше да протестира, да каже нещо, с което да си върне контрола, но ситуацията му беше избягала. Той хвърли кратък поглед към Хал, който го наблюдаваше с изражение, близко до състрадание. Лийт много пъти бе виждал този поглед. Например, когато несправедливо го бяха обвинили, че е строшил капаците на прозореца на Малос. Хал беше седял насреща му сред бащините укори, а ликът му бе изразявал ясно послание. Разбирам какво изживяваш. Незаслужено е. Не беше точно състрадание, по-скоро съчувствие и разбиране. Надали имаше нещо друго, което можеше да ядоса Лийт повече. Част от гнева явно се бе изразила върху чертите му, защото Хал извърна глава.
Геинор и жената от Ескейн сервираха. А дискусията продължаваше. Хал изразяваше малцинствено мнение: както Лийт очакваше, брат му подкрепяше идеята да приемат предложението на Съвета.
— Ако преди четири месеца ни беше предложено това, щяхме да приемем веднага — каза сакатият.
Манум и Перду не бяха на това мнение, разтревожени от вероятността за ново предателство. Но, както Кърр им напомни, победата им над оставащите стражници далеч не беше сигурна. А дори и да я постигнеха, цената й щеше да бъде много кръв.
— Щяхме да свършим работата на Рушителя. — Така старият фермер обобщи последиците от отказа на предложението.
Жената от Ескейн се обади:
— Ами останалите членове на Съвета? Вие сте шестнадесет, какво стана с другите?
Стройната, кръглолика жена не говореше много след завръщането им в Инструър. Семейството й бе останало в Ескейн и очевидно й липсваше. Макар и близо до тях, тя не можеше да се свърже с близките си, защото обичайните входове бяха запечатани.
Но сегашните й думи накараха членовете на Компанията да се сепнат.
— Как можахме да допуснем такава глупост! — вайкаше се хауфутът. — Шестима не могат да говорят от името на шестнадесет!
— Няма вече шестнадесет — каза Аркосът на Немохайм. — Нямаше още преди да напусна. А сега ще са още по-малко. Общуването с хора като Деорк оставя само най-безскрупулните — или най-големите късметлии. Впрочем как е моят стар приятел? Пита ли за мен? Какво смята за предложението ви? — Свинските очички се обърнаха към останалите Аркоси.
— Дебелакът е прав — каза Аркосът на Плоня, поглеждайки злобно към бившия председател. — Много неща се промениха, откакто измяната му ни поведе встрани от праведния път. Нека изброя. — Той повдигна двете си ръце, разперил пръсти, сетне поде: — Двадесетима преминаха в служба на Съвета, откакто преди две години немохаймецът нае онези, които наричаше „патриоти“. Аркосът на Сариста бе убит с все семейството и слугите си. После идва Аркосът на Асгоуан, който също погина по заповед на Аркоса на Немохайм, макар Деорк да беше този, който го уби с мъчения — заслужена, но неприятна за гледане смърт. Четиримата оставащи лоялисти бяха изгорени на клада. Тяхната гибел също може да бъде вписана на сметката на тлъстия. Това са Аркосите на Деруйс, Редана, Сна Вацта и Пискасия. Тяхната смърт беше по-лека от тази на колегата им от Асгоуан, но няма да почиват в мир. Аркосът на Немохайм оскверни пепелта им, заповядвайки да бъде изхвърлена в отходните канали. После той самият бе прогонен от града след провала с Ескейн. Повтарям — прогонен — колкото и да твърди, че е напуснал сам.
Трима патриоти — Аркосите на Фирейнс, Фавония и Вертензия — погинаха, когато синият огън излезе от контрол преди няколко часа, изпепелявайки Деорк. Остават десет. — Той стисна пестници, сетне отново ги разтвори. — Не зная какво е сторил Деорк, за да обиди брудуонските си господари. Аз самият не разбирам синия огън. Но подобна тъмна магия не бива да бъде използвана. Онези, които си играят с подобни сили, заслужават съдбата си. Гибелта на Деорк бе заслужена.
Аркосът на Немохайм рязко си пое дъх. Отново разпалва пламъка на амбицията си, осъзна Лийт.
— Някои неща трябваше да бъдат премълчани — каза със съжаление Кърр. — Изглежда днес е ден за неразумност.