Годината на Кобрата [bg]

Седнали пред прекрасно украсената кабина, двамата с Джарка се присъединихме с такава сила, че дори Хоремхеб и Рамзес не устояха. Пяхме както едно време в малкия хор на Кап. Капитанът даде заповед и „Хатор“ се придвижи към средата на реката, а огромното платно на сини и бели ивици се разтвори с могъщо скърцане. Корабът се извърна да хване вятъра и така започна пътуването ни.

Разбира се, Нахтимин дойде с нас. Отношенията ни бяха официални, но приятелски. Знаеше, че нямаме избор, освен за момента да приемем условията му; бъдещето беше друг въпрос. Въпреки всичко, беше прекрасно да се върнем в Египет. Беше краят на разлива и вятърът бе благоприятен за плаване. Ай трябва да е изпитал истинско облекчение — разливът беше пълен и бе донесъл още богата черна почва, бе напоил земята и покрил полетата от двете страни на Нил с тучна зеленина. Минавахме покрай оживени села и градове, пристанищата бяха отрупани с баржи, малки рибарски и товарни лодки, както и търговски кораби, претъпкани със стоки, плодове и зърно. Нил бе прелял и се вливаше в огромните ниски езера и канали в съседство, за да може свежестта му да достигне до самия край на Червените земи, където селяните — дребни черни фигурки под арката на синьото небе — избутваха гъстата кал колкото се може по-надалече, за да разширят нивите си преди сеитба. Крави, овце и кози стояха насред тази ароматна свежест, пиеха вода, търсеха сочна трева и корени и разгонваха безкрайното разнообразие от птици, които се събираха на ята из наносите. Гарвани и чапли имаше безброй; прегракналите им крясъци на излитане ми напомняха за детството ми, когато онази ужасна жена леля Изития ме водеше при Нил да чакаме белите ибиси.

Пътуването ни бе спокойно; само от време на време се сепвахме от някое дете или някой селянин с крава при реката. Още щом зърнеха величествения кораб, започваха да крещят. По повърхността на реката се носеха подпухналите трупове на удавени животни, а лешоядите кръжаха и се спускаха към тях, подплашвани веднага от неизменната заплаха на крокодилите, привлечени от лесната плячка и прясна храна. Тези сцени бяха добре дошли след ужасите от пустинята.