Безбожникът [bg]

— Може да има оцелели.

— Ако имаше живи, щяха да изпълзят навън, господарю.

— Теламон — поправи я лекарят. — Името ми е Теламон. Малко съм пиян, доста уморен и не съм в настроение за заяждания!

— Тук има зла умисъл — небрежно продължи Касандра. — Чувала съм за гнезда на оси, хвърляни в училищни стаи или дори през прозореца на нечий дом. Кой е престъпникът, грък или персиец?

Теламон поклати глава.

— Де да знаех! Може да е всеки от политиците, двама или дори всичките. Чу ли какво стана на пиршеството?

— О, да — потвърди Касандра. — Готвачите и прислужниците говореха само за това. Как нашият благороден завоевател едва не срещнал недостоен край.

— Говори по-тихо!

— Какво искаш да кажеш? — настоя Касандра. — Че може да са един, двама или всички?

— Смятаме, че Кентавърът е шпионин — обясни й Теламон. — И убиец. Или пък под това име се крие цяла група.

— Смяташ ли, че това е негово дело?

— Възможно е. Осата е била емблема на „Кентаврите“ — въздъхна Теламон. — Ефес е пълен с врагове на Александър. Укриващи се перси, семейства, изгубили близки хора през последните кръвопролития; дори членове на собствената му войска, които, затънали в удоволствията на града, не искат да продължат по-нататък.

— Ами онази история в храма на Херакъл?

— Дори не съм се доближил до истината — той седна до Касандра и се облегна на стената. — Но това е часът на убиеца. Който и да е той или те, ще руши, докато не бъде убит.

— И какво място за престъпление е избрал — отвърна Касандра. — Разходих се из този дворец, Теламоне. Пълен е с изби, коридори и тайни входове. О, да — добави тя. — Идеалното място за убийство.