Съдбовният кораб [bg]

Думите на Роника заглъхнаха, щом срещна погледа на Рейч. Внезапно си спомни с кого говореше. Следващите ѝ думи се изплъзнаха от устата ѝ, без да мисли.

— Съпругът ти е бил продаден преди теб, изпратен в Калсид. Мислила ли си някога да го потърсиш?

Рейч обгърна чашката си с двете си ръце и сведе поглед към нея. Миглите ѝ се навлажниха, но сълзите не преляха от очите ѝ. За един продължителен момент Роника се загледа в правия, блед път, разделящ тъмната ѝ коса.

— Съжалявам… — поде тя.

— Не. — Гласът на Рейч беше тих, но твърд. — Не. Никога няма да го потърся. Обичам да си представям, че е попаднал на добър господар, който се отнася добре с него заради уменията му с перото. Мога да се надявам, че вярва, че синът му и аз сме още живи и сме добре. Но ако отида в Калсид с този знак върху лицето си, бързо ще ме заловят като избягала робиня. Отново ще стана вещ. Дори да не стане така, дори да го намеря жив, тогава ще трябва да му обясня как синът ни умря. Как синът ни умря, а аз съм още жива. Как да му обясня това? Както и да си го представям, никога не свършва добре. Проследи мисълта ми докрай, Роника. Винаги приключва с горчивина. Не. Колкото и горчив да е животът сега, пак е най-добрият край, на който мога да се надявам.

— Съжалявам — сковано повтори Роника. Ако все още разполагаше с пари, ако имаше кораб, можеше да изпрати някого до Калсид да открие съпруга на Рейч, да го откупи и да го върне тук. После… после и двамата можеха да живеят с мисълта за мъртвия си син. Но можеха да имат други деца. Роника знаеше това. Тя и Ефрън бяха загубили всичките си синове по време на заразата, но след това се беше родила Алтея. Не каза нищо на Рейч, но отправи обещание към себе си и към Са. Ако положението ѝ се подобреше, щеше да направи всичко по силите си, за да обърне нещата и за Рейч. Това беше най-малкото, което можеше да направи, след като жената я бе подкрепяла толкова дълго.

Първо обаче трябваше да подобри собственото си положение. Беше време да спре да позволява на други хора да вършат нейната опасна работа.

— Нямах напредък със Серила — внезапно каза на Рейч. — Време е да използвам каквото знам и да се позова на него, независимо какво реши Съветът тази вечер. Ако въобще решат нещо. Утре, много рано, ще дойда с теб на рибарския плаж. Ще трябва да ги хванем, преди да тръгнат на сутрешния си риболов. Лично ще говоря със Спарс Келтър и ще го помоля да говори с останалите семейства от Трите кораба. Ще им кажа, че е време не само да има мир в Бингтаун, а и че Бингтаун трябва да заяви, че се управляваме сами. Но ще са необходими всички — не само Старите Търговци. Имигрантите от Трите кораба, дори тези Нови Търговци, които могат да бъдат убедени да живеят по старите ни обичаи. Никакво робство. Всички трябва да са част от този нов Бингтаун, който ще съградим. — Роника спря за малко и се замисли. — Ще ми се да познавах един Нов Търговец, който да заслужава доверие — промърмори тя на себе си.