Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Щом видим гората, продължавам сама — предупреди го Алериа. — Не се опитвай да ме спреш.

— Не искам да те спирам — отвърна Туралиън, доволен от леката усмивка, която се прокрадна по устните й, последвана от изненаданото й изражение. — Искам ти и рейнджърите да откриете хората си и да ги предупредите — напомни й той. — Просто не исках да се натъкнеш на цялата Орда по пътя към дома. Но сега сме достатъчно близо и дори орките вече да са стигнали там, ще можем да им отвлечем вниманието. Това ще ти даде време да се промъкнеш при своите. После ще можете да ги атакувате в гръб, а ние ще ги посрещнем челно и така ще заклещим Ордата между двете ни армии.

Алериа кимна. Тя вдигна очи към него, за пръв път замълча и постави ръка върху крака му. Туралиън почувства допира като топлина от малко слънце, която накара кръвта му да закипи, а краката му да изтръпнат.

— Благодаря ти — каза тихо тя.

Той кимна, без да може да продума. Един от рейнджърите прекъсна момента, появявайки се внезапно до тях.

— Краят на хълмовете е точно пред нас — каза им бързо той. — Виждам дърветата!

Алериа погледна към Туралиън, който кимна, радостен, че поне веднъж поиска разрешението му. Тя се обърна и се втурна напред, следвана от другия рейнджър. Но не стигна далеч. Двамата елфи застинаха на място, като ударени от гръм. После Алериа изрева, а звукът бе изпълнен с такава мъка, каквато Туралиън не бе чувал досега.

— В името на Светлината!

Той пришпори коня си в галоп и се спусна към нея. И после замръзна, дръпна юздите и спря, виждайки какво ги бе разстроило толкова. Предпланинските хълмове наистина свършваха и пред тях се простираше величествената гора на Куел’Талас, домът на висшите елфи. Високите й дървета се поклащаха леко, сякаш танцуваха на тиха музика, а тежките им клони хвърляха дебели сенки върху земята, сенки, които носеха по-скоро успокоение, отколкото лошо предчувствие. Гледката беше красива, изпълнена със спокойствие и тихо величие.

Но то бе нарушена единствено от гъстите облаци сив дим, който се издигаше от няколко места сред гората, както и от едно място извън нея, малко на запад от тях. Туралиън присви очи и забеляза тъмните фигури, които гъмжаха сред дърветата и огромните пролуки в зеления покров около тях. Освен това успя да види огромните огнени езици около някакви дебели неща в откритите пространства, както и мириса на горящо зелено дърво, който едва не го задуши. Ордата все пак ги беше изпреварила. И сега гореше Куел’Талас.