Бавачката на ангели [bg]

Пърси се подготвяше да подпише документите, но ръката му трепереше. Пое си няколко дълбоки глътки въздух, за да се успокои, а адвокат Бурман го погледна разтревожено.

– Наистина ли си сигурен, Пърси? Баща ти не би одобрил това.

– Баща ми е мъртъв! – изръмжа той, но веднага след това измънка някакво извинение и добави: – Може да изглежда като драстична мярка, но трябва или да се съглася, или да продам замъка.

– Ами заем от банката? – попита Бурман.

В миналото той беше адвокат на баща му и Пърси често се чудеше колко ли е възрастен всъщност. След всички часове, прекарани на игрището за голф до къщата му в Майорка, Бурман изглеждаше, кажи-речи, като мумифициран и беше в такова състояние, че спокойно можеха да го изложат в някой музей.

– Ти как мислиш? Естествено, че говорих с банката.

Пърси повиши глас и отново трябваше да си наложи да говори по-спокойно. Семейният адвокат често се отнасяше към него все едно беше още хлапе. Изглежда, забравяше кой е графът понастоящем.

– Съобщиха ми с възможно най-голяма яснота, че повече не желаят да ми помагат.

Бурман го погледна объркано.

– Та ние винаги сме поддържали толкова добри отношения с Шведската банка. Бащата ти и старият директор бяха съученици в Лундсберг. Наистина ли говори с точния човек? Да проведа ли няколко разговора? Би трябвало...

– Старият директор отдавна напусна банката – прекъсна го Пърси. Нямаше да издържи да любезничи със стареца още дълго. – Всъщност толкова отдавна напусна не само банката, ами и живота на земята, че от него сигурно са останали само кости. Времената сега са други. В банката работят само финансистчета и фукльовци от Икономическия университет, които дори не знаят как да се държат в обществото. Банката се ръководи от хора, които ви карат да си сваляте обувките, когато влизате в дома им, не разбирате ли, адвокат Бурман?

Пърси подписа ядосано последния документ и го подхвърли към възрастния мъж, който изглеждаше напълно озадачен.

– Да, това е наистина странно – каза той и поклати глава. – Какво следва? Да премахнат заветните комисии и да оставят наследниците да делят старите имения, както си искат? Апропо, не можеш ли да говориш с брат си и сестра си? Мери се омъжи за богаташ, а Чарлс изкарва добри пари от ресторантите си, доколкото знам. Те може би ще ти помогнат? Все пак сте рода.

Пърси го зяпна. Старият не беше с всичкия си. Да не беше забравил всички караници и съдебни спорове, които последваха след смъртта на баща им преди петнайсет години? Брат му и сестра му бяха достатъчно безразсъдни да опитат да се борят невъоръжени срещу заветната комисия, която даде на Пърси, в качеството му на най-голям син, правото да наследи всичко. Но, за щастие, законът беше ясен. Той имаше рожденото право и „Фюгелста“ принадлежеше единствено на него. Добрият тон изискваше, ако е възможно, човек да раздели наследството с евентуалните си братя и сестри, но след твърдоглавия им опит да му отнемат това, което му принадлежеше според закона и традициите, Пърси не се бе почувствал особено щедър. Така че те си тръгнаха от замъка с празни ръце, а освен това трябваше да покрият съдебните разходи. Както каза Бурман, брат му и сестра му не можеха да се оплачат финансово и Пърси често се успокояваше с това, когато започнеше да го гложди съвестта. Но нямаше как да отиде при тях, протегнал шапка за милостиня.