Мрачни дни [bg]

— Бъди любезен — промърмори на детектива.

— Аз винаги съм любезен — отвърна скелетът.

— Не насочвай пистолет към главата му.

— О. Това имаш предвид значи.

Сийлън ги поздрави с кимване. Не се зае да си губи времето с отбелязване на очевидни факти, а именно, че Валкирия е успяла да спаси Скълдъгъри, нито пък с излишни подробности като представяне и други подобни учтивости. Просто стоеше спокойно изправен и чакаше двамата да заговорят първи.

— Не те харесвам — започна Скълдъгъри.

— Окей — кимна момчето.

— По принцип мразя вампирите — продължи скелетът. — Нямам им доверие. И на теб нямам доверие.

Валкирия въздъхна.

— Нали те помолих да си любезен.

— Е, още не съм го гръмнал, нали?

Тя извъртя очи и погледна Сийлън.

— Имаме нужда от твоята помощ, за да намерим Дъск.

— Съжалявам. Дори и да исках да ви помогна, нямаше да мога, защото просто не знам къде е.

— Но познаваш хора, които може и да знаят къде е, прав ли съм? — обади се Скълдъгъри. — Други вампири, например някои от онези, които опустошиха Убежището снощи и избиха двайсет и девет души. Чудя се, дали си бил заключен в тая твоя клетка през цялата нощ, а, Сийлън? Или по някое време си се измъкнал за една малка закусчица?

Сийлън бавно вдигна очи към детектива.

— Клетката ми се заключва с таймер, програмирана е да се отваря само на дневна светлина.

— Ти си вампир със съвест, така ли да разбирам?

— Не, сър — отвърна момчето. — Аз съм чудовище, точно както благоволихте да се изразите. Заключвам се нощем, защото, ако не се заключа, някой като вас ще дойде, ще ме издебне и ще ме погне. А след това евентуално ще ме убие.

Валкирия направи крачка и застана между двамата. Очите на вампира се преместиха върху нея. Бяха тъмни, точно като нейните собствени. Може би и по-тъмни.

— Сийлън, знам, че ти уреди срещата с Чабон, изпълни своята част от уговорката ни тогава и сега не ми дължиш нищо, но ние просто трябва да намерим Дъск и да го спрем.

— Не обичам някой да смущава усамотението ми.

— Знам.

Очите на вампира трепнаха и се преместиха към рамото й.

— Мога да попитам Молох. Но не мога да ида при него сам.

— Ще дойдем с теб.

Момчето кимна.

— Не мога да обещая, че Молох ще разполага с каквато и да било полезна информация, нито дори дали ще се съгласи да се види с нас. Но всъщност той е единственият друг вампир, който изобщо би разговарял с мен.