Реката на тайните [bg]

— Ликвидирани. Как разбра, че са изпратени от Лиу?

— Проследих ги от Панама. Не можехме да си обясним интереса на Лиу към старите дневници. Това беше аномалия в действията му и решихме, че е важно. Откровено казано, беше само предположение, защото всичките ни други опити да се внедрим в империята му бяха неуспешни.

— Важни ли са дневниците? — попита Лорън.

Брунесо сви рамене.

— Не знаем защо ги иска, нито какво е направил с онези, които купи. Както вече казах, групировката му се оказа непробиваема.

— Не е точно така — възрази Мърсър. Все пак двамата с Лорън бяха проникнали в „Хачърли“.

— Преди две седмици успяхме да вкараме двама души в пристанището им — навъсено каза французинът. — Единият труп бе намерен в езерото Гатун от туристическо корабче. Смятаме, че другият вече е отплавал в Тихия океан. Наблюдаваме пристанището им и затова тази вечер бяхме там и ви спасихме. Още не проумявам как сте успели да влезете.

— С контейнер от товарната гара в Кристобал. Един вътрешен човек ни пусна да излезем, когато влакът стигна до пристанището.

— Хитро — отбеляза Рене. — И какво научихте?

— Не бързай толкова — рече Мърсър. — Трябва да отговориш на още много въпроси. Вече обясни как сте ме използвали в Париж. Но защо избрахте мен, а не някой от вашите хора?

— Нямахме време да създадем убедително прикритие и по време на обсъжданията Дерозие спомена, че може да дойдеш в Париж, за да купиш дневника на Лепине за твой приятел, който е в Панама, някой си Гари Барбър.

— Който, както знаеш, е мъртъв.

— Да. Разбрахме, че си открил трупа му и си помогнал в уреждането на погребението му.

Тези думи показаха на Мърсър, че Брунесо не знае всички отговори. Той не бе присъствал на погребението, но агентът бе помислил обратното от подслушания му разговор с Мария Барбър. Всъщност шпионинът вече бе признал това. Мърсър осъзна, че французите знаят някои части от загадката, а той и Лорън — други. Трябваше да реши дали да ги сподели с Брунесо — и ако го направеше, трябваше да се примири с това как се бяха отнесли с него. Много му се искаше да каже на агента да си го начука или поне да се разкара, но сърцето му подсказваше, че разнищването на смъртта на Гари е по-важно от гнева му.

Двамата с Лорън се спогледаха мълчаливо. Краткият миг, в който очите им се срещнаха, зададе въпроса за доверието и му отговори. Нямаха избор.