Рубинения кръг [bg]

— Нямам какво да кажа на никого от вас!

— Тогава не казвай нищо — казах аз. — Само слушай. Разходи се с мен. Само с мен. Позволи ми да ти разкажа какво става с Нина. Ако искаш, само аз ще говоря.

Олив се бе извърнала с намерението да се скрие вътре, но името на сестра й я накара да се спре. Отметна от лицето си дълъг тъмен кичур от косата си и се взря в мен с пълните си със сълзи очи.

— Нина? Тя добре ли е? В онзи сън…

Махнах с ръка настрани.

— Да се поразходим. Ще ти разкажа всичко.

След кратък миг на колебание, Олив кимна и слезе от верандата. Сидни разбираше предпазливия ми подход към нея и мълчаливо запази дистанция. Роуз, напротив, явно искаше да дойде с Олив и мен, но аз погледнах крадешком към нея и поклатих многозначително глава. Дмитрий отпусна ръка върху нейната, сякаш да подчертае мълчаливото ми послание. Знаех, че Олив харесва Роуз и Дмитрий, и те със сигурност й желаха само добро, но засега присъствието им само щеше да попречи. Навярно именно страхът от групов разпит я бе накарал да потърси убежище сред тези гори. Усмихнах й се окуражаващо и едва не използвах внушението, за да я успокоя, но в последната минута се отказах. След като беше отраснала редом със сестра, която владееше магията на духа, Олив може би щеше да забележи и да си помисли, че се опитвам да си осигуря някакво предимство спрямо нея.

— Приятно място — отбелязах, когато поехме по пътеката, виещата се между бунгалата. Клоните на високите дървета се сключваха като балдахин над главите ни, а сред тях птиците пееха под лъчите на залязващото слънце.

— Разкажи ми за Нина — каза Олив, без да губи време с любезни разговори. — Тя добре ли е?

Поколебах се.

— Горе-долу. Това, което направи тя в онзи последен сън, в който бяхме заедно… ами то изискваше голямо количество на духа. Голямо… — Опитвах се да намеря деликатен начин да й обясня, без да казвам, че Нина се бе саморазрушила и навярно бе изгубила разсъдъка си. — Използването на толкова силна магия на духа има сериозни последствия. Казаха ми, че в момента тя, ъ, спи много и не е съвсем на себе си. Но това може да се промени. Може би ще се оправи напълно, ако й се даде достатъчно време, за да се възстанови.

Олив се взираше мрачно пред себе си.

— Защо тя не можа просто да ме остави на спокойствие? Защо толкова настояваше да ме открие? Никога не биваше да се подлага на подобен риск!

— Тя те обича. Мисля, че и Нийл също.

Очите на Олив отново се напълниха със сълзи.

— О, Нийл. Как да му кажа какво се случи?

Аз се спрях и се извърнах с лице към нея.

— Виж, какво и да се е случило, той ще разбере. Няма да го е грижа какво ти е причинил някакъв друг тип — е, искам да кажа, че той ще иска да го срита здраво по задника — но няма да те съди, нито ще те обвинява. Той е луд по теб. Ще ти помогне и ще те подкрепи. Всички ние ще бъдем до теб.