В черно като полунощ [bg]

Тифани се втрещи за момент.

— Виж, беше съвсем бегла целувчица, ясно? Без никакви езици и прочее! — Тя се овладя и додаде: — Ти си онази, която госпожица Пруст ми каза, че ще ме намери, нали?

— Да — потвърди госпожица Смит. — Очевидно е, надявам се. Бих могла да ти изнеса дълга сложна лекция — невъзмутимо продължи тя, — но ми се струва, че е по-добре да ти разкажа една приказка. Знам, че те е учила Баба Вихронрав, а ако питаш нея, светът е създаден от приказки. Ще си призная, че тази е една от гадните.

— Аз съм вещица, както знаеш. Виждала съм всякакви гадории.

— Така ти се струва — възрази госпожица Смит. — Сега обаче искам да си представиш един ден, преди повече от хиляда години, и един мъж, все още доста млад, който е ловец на вещици, изпепелител на книги и палач, защото по-възрастни и доста по-злобни от него люде са му казали, че великият бог Ом иска той да бъде такъв. И в онзи ден открива една жена, която е вещица. Тя е красива, изумително красива, което е доста необичайно за вещиците, поне по онова време…

— Той се влюбва в нея, нали? — прекъсна я Тифани.

— Разбира се — кимна госпожица Смит. — Младеж среща девойка, един от най-великите двигатели на повествователната причинно-следствена връзка в мултивселената, или както някои обичат да казват: „Така им било писано“. Бих искала да продължа разказа без прекъсвания, ако не възразяваш.

— Но той ще трябва да я убие, нали?

Госпожица Смит въздъхна.

— Щом като питаш, не непременно. Той си мисли, че ако я спаси и успеят да стигнат до реката, може да имат шанс. Объркан е и е смутен. Никога не е изпитвал подобни чувства преди. За пръв път в живота си наистина се замисля за себе си. Недалеч има коне. Има неколцина стражи, както и още няколко затворници, а въздухът е наситен с дим, понеже гори купчина книги. Очите на околните сълзят от дима.