![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Кени в миг се озова до нея и я прикри с тялото си, докато пъхаше ръка под сакото за пистолета. Джут го сграбчи за плитката и посочи в центъра на тълпата от космонавти и тунелни работници, струпани на стъпалата на ресторанта.
— Какво крие онзи мъж под ризата си?
Кени изкрещя някаква заповед. Едно от момчетата му се вряза в тълпата и измъкна подозрителния тип на открито. Любопитни зяпачи се надвесваха от прозорците на горните етажи, за да видят какво става.
Заподозреният беше човек, със златистокафява кожа, изпъната на широките рамене. Той се озъби ядосано, когато полицаите го събориха, измъкнаха ризата от панталона му и му извиха ръцете, приковавайки ги на гърба.
— Чудесно — кимна доволно капитанът. — А сега го доведете тук.
Мъжът имаше малка златиста татуировка на едната буза и сресана на път коса, която падаше на очите му. Беше доста красив екземпляр, дори когато беше ядосан.
— Сладурче — одобри тя гласно, а Топаз и Карен се засмяха.
Сой ги откара у дома. Уличните часовници, покрай които преминаваха, показваха 18:49, но на капитан Джут й се струваше, че наближава полунощ. Кени и момчетата му ги следваха на мотоциклети. Наистина бяха момчета — Отис, Клег и Ломакс. Табита ги познаваше толкова добре, колкото старите пристанищни барове на Паскал и Отица-1, тъпкани с търговци, авантюристи и герои на свободна практика. Те всички имаха само победно име и не обичаха много да говорят. Вместо това се фукаха с най-новите си сервоманипулаторни ръце, с които можеха да трошат пепелници.
Капитан Джут седеше отзад с Топаз и Зое. Отново усещаше онази тъпа болка в главата. Тя затвори очи и източи врат, като завъртя бавно глава.
— Трябва да смръкна нещо — оплака се на Топаз.
— И без това достатъчно се дрогираш.
— Зое. Дрога.
— Не носим с нас такива неща, капитане.
— Няма да се прибера вкъщи, докато не ми дадете нещичко.
— Ама че си досадна, Табита.
Джут изрита вратата с подметките на двете си обувки.
— Аз съм шибаният ви капитан и веднага ми дайте шибаната дрога.
— Хайде бе, дайте й нещо — рече Топаз, докато Карен ровичкаше из чантата си. — Какво имаш там? Ще се намери ли малко и за мен? О, сладурчето ми.
Капитан Джут зяпаше към грамадните орнаментни светлини на развлекателните коридори от горните нива, които се сменяха като гигантски карти за игра. ИГРАЛЕН БАР СПЕЧЕЛЕТЕ ПЛАТИНЕНА КАРТА МАЛИБУ ЗВЕЗДНА БИРА ШИГЕНАГА ГОЛИ КРАСАВИЦИ. Тя се огледа. Ескортът на Кени ги следваше на няколко метра, като черни сенки на прашния фон, на пръв поглед лишени от скрита заплаха.
— Ей, какво стана с мъжа, когото си избрах?
— Жинътъ пък и тукъ — обяви Сой, когато наближиха алеята.
„Жената“ беше самотната трантка с жълтата рокля, която ги наблюдаваше скришом от една тераса. Бяха я виждали и преди да се навърта зад ъгъла, сякаш се боеше да ги доближи. Вероятно бе поредната подражателка, нищо повече. Капитан Джут вдигна глава и погледна към нея, докато преминаваха под терасата. Идеше й да извика: „Нямаш ли си друга работа?“
Колата спря, заобиколена от мотоциклети. Топаз смъкна прозореца и махна на Кени да се приближи. Трантът пъхна издължената си потна муцуна в отвора. Той също бе видял жената.
— Отърви ме от нея — нареди капитан Джут.
Кени беше вдигнал догоре ципа на коженото си яке и носеше плътно прилепнали черни панталони. Стоеше разкрачил крака, на терасата пред жената и помръдваше леко с опашка.
— Какво търсиш тук? — попита той.
Жената имаше непретенциозен вид. Беше обута със сандали и носеше голяма найлонова торба. От нея не лъхаше никаква заплаха. Миришеше на страх и покорство. Тя се разтрепери, когато чу гласа му, клекна и не направи никакъв опит да избяга.
Кени изви заканително върха на опашката си.
— Капитанът не обича да я безпокоят — просъска той.
Жената вдигна глава. Имаше красиви, светлозелени очи и бледовиолетови устни. Тя се поклони. Зърната на гърдите й стърчаха през тънкия плат на роклята. Кени забеляза, че няма опашка. Непознатата стисна торбата и въздъхна плачливо. Звукът бе едва доловим, сякаш издаден против волята й.
Кени почувства, че козината на тила му настръхва.
— Той се наведе и й подаде ръка.
— Ела — нареди й. Не гледаше към нея, а право пред себе си.