Диамантен меч, дървен меч [bg]

„О, Каменни престол! Защо всичко тръгна така нелепо? Откъде се пръкна онази твар под Хвалин?! Проклятие, тя щеше да ме довърши, ако не бях призовал Силата! И сега... Какво ще правя? Тук, близо до планините, ще съм по-силен, Suuraz Ypui ще набъбва, ще расте... ала пак няма да е достатъчна, за да спре цяла кохорта магове..."

- Сидри - наведе се девойката към джуджето, - трябва да оставим друма. Разбирам, че имаше намерение да ни водиш оттук... Нямаме друг изход. Ще ни настигнат най-късно до полунощ.

- Каменният престол предвиди това - унило отвърна Сидри. - Обмисли всяка стъпка от пътя ни. Скоро ще подминем началото на мочурливите земи. Ала ако свием натам, няма да се измъкнем преди Пороя.

- А на Каменния престол не му ли хрумна, че може да ни се наложи да се спасяваме от потеря? - весело подхвърли Кан-Торог. - Мъдрите ви старейшини не взеха ли под внимание, че се нуждаем от един наистина безопасен и бърз път?

Джуджето не вдигна глава, ала гласът му заплашително звънна като чук в наковалня:

- Когато дойде време да навлезем в блатата, Волни, ще имаш възможност да съжалиш, че си се озовал там. Всичко си има предел, твоето военно изкуство също. Престолът избра най-безопасния и бърз път от всички възможни. По нашата пътека, където има по-малко зла магия. Повярвай ми, Волни, че не малко от Силата на планините е вложено в тази пътека, за да я направим поне горе-долу сигурна и проходима.

Кан-Торог сви рамене и се загледа напред.

- И така - тегли чертата Тави, - ако тръгнем веднага към мочурищата, ще умрем. Ако продължим по друма, както беше уговорено, пак ще ни сполети смъртта или даже по-лошо. Какво ще ни посъветваш, Сидри Дромаронг? Да вземем да се върнем в Хвалин, да изчакаме да премине Пороят? Кълна се в планината, на централния площад пред кметството ще сме в по-голяма безопасност! Дъгата не смее публично да нарушава собствените си закони.

- Отлична идея - ухили се брат й. - Но защо ти идва чак сега? Надали маговете от потерята ще изгубят дирите ни. А ако разберат, че и ти си вълшебница...

- Не, обратен път за нас няма - тихо промълви Сидри. -Когато баех в Хвалин, там... Сигурно знаете, че Хвалин е древен град. Някога е бил крепост на Дану, техен търговски форпост... В онези времена ние с тях не се разбирахме много-много, било е преди Първия изход... Та, говорех как вълшебствах на площада. Това беше възможно само там, в града. Старите заклинания не се разсейват просто така... След поредната кървава вражда джуджетата и народът Дану решили да сключат мир, да престанат да си мерят мечовете и брадвите. Тъкмо в Хвалин са били произнесени словата на Силите - тяхната магия и нашата Suuraz Ypui Минали са векове, ала камъните помнят...

- Много интересно - прекъсна го Кан-Торог и дръпна юздите на коня си.

- Само че би ли продължил да развиваш мисълта си в движение? Ще тръгнем през блатата. Нямаме друг избор.