Ноктите на Помирителя [bg]

През нощта спрели, за да починат. На другата сутрин, момъкът, който командвал кораба, извикал своите другари и ги помолил за съвет. Никой не могъл да предложи нищо, освен да събудят сина на ученика (което рано или късно трябвало да направят) или да плават напред и да се надяват, че ще стигнат до открито море и до мраморната беседка на принцесата.

През целия, ден те се опитвали да държат курса, който били поели, но все се озовавали в нови и нови разклонения на каналите. Дошла и втората нощ, но положението им оставало същото.

На следващата сутрин, младият мъж, роден от сънищата, излязъл от каютата си и тръгнал по палубата. Той проверил какви поправки били направени на кораба и поговорил с ранените, които били дошли в съзнание. Неговият помощник и приятел го попитал дали знае как могат да излязат в открито море, за да погребат мъртвите си другари и да се върнат в града на магьосниците.

Тогава младият мъж погледнал към небесния свод. Някои от екипажа си помислили, че се моли, някои, че се опитва да потуши гнева, който изпитва, а трети, че търси вдъхновение в безбрежната синева. Но синът на ученика гледал нагоре толкова продължително, както и преди във водата, че другарите му един по един започнали уплашено да се отдръпват от него, но той им казал:

— Спрете! Не виждате ли морските птици? Те летят нанякъде.

Докъм пладне следвали морските птици, доколкото виещите се протоци им позволявали това. Скоро стигнали до място, където те кръжали и се гмуркали с хиляди. Белите им криле и абаносови глави приличали на облак, който висял пред кораба, но това бил благоприятен знак, а не черно, буреносно чудовище. Тогава младият мъж, създаден от сънищата, заповядал да се зареди най-голямото оръдие само с барут. От грохота всички морски птици се вдигнали във въздуха, закрякали и запищели. А там, където преди малко се били скупчили, всички видели да плува голям къс мърша. Той приличал на сухоземен звяр, защото имал глава и четири крака. Бил по-голям и от слон.

Когато се приближили, синът на ученика заповядал да се спусне една лодка и когато стъпил на борда й, другарите му видели, че е въоръжен с дълга сабя, острието на която проблясвало на слънцето. Не след дълго младият мъж се приближил до мъртвото чудовище и се бавил малко при него, а когато се върнал държал в ръцете си карта, направена сякаш от човешка кожа.

Преди напълно да се здрачи, те достигнали до острова на принцесата. Изчакали на кораба, докато майка й я посети, но след като тя си тръгнала, всички, които можели да вървят слезли на брега и тутакси били посрещнати от радостните възгласи на Царевичните девици. За всеки младеж имало по сто девици, а синът на ученика взел в прегръдката си дъщерята на Нощта и ги повел във весел танц. Никой от тях до края на живота си не забравил тази нощ.

Росата ги сварила на другата сутрин под дърветата в градината на принцесата, покрити наполовина с разцъфнал цвят. Те спали почти до обяд, но следобед, когато сянката на мачтите се обърнала, всички вече били будни.