Драконите на сломеното слънце [bg]

— А сега, Джерард, какво мога да направя за теб? — попита накрая командирът на гарнизона, щом разговорът за погребението най-сетне се изчерпа. Той внимателно се вгледа в младия рицар. — Адютантът спомена, че си искал да те посъветвам за нещо свързано с Кодекса на честта.

— Да, милорд. Нуждая се от наставленията ви.

— Ти, Джерард? — едната посивяваща вежда на сър Уорън се повдигна. — И откога даваш и пукната пара за повелите на този Кодекс?

Рицарят видимо се изчерви и се размърда от неудобство. Лордът се усмихна победоносно.

— Чувам, че изказваш на всеослушание мнението си за старите начини и тесногръдите ветерани…

Джерард отново се размърда в стола си.

— Сър, възможно е понякога наистина да изказвам съмненията си относно определени предписания на Кодекса…

Веждата на сър Уорън се издигна още по-високо.

Младият рицар разсъди, че е напълно уместно да смени темата.

— Милорд, снощи имахме инцидент. Имаше и цивилни свидетели. Ще се задават въпроси.

Изражението на лорда стана мрачно:

— Ще се наложи ли събиране на Съвета?

— Не, милорд. Ценя високо мнението ви и ще се съобразя с решението ви по въпроса. Беше ми възложена задача. Трябва да зная дали да се впусна в нейното изпълнение или да откажа.

— Кой ти даде тази задача? Друг рицар? — Сър Уорън изглеждаше смутен. Беше напълно наясно за взаимната омраза, която цареше между Джерард и останалите рицари от гарнизона. Отдавна имаше опасения, че ще възникнат разправии и дори някое глупаво предизвикателство на полето на честта.

— Не, сър — отговори с равен тон войнът. — Задачата ми беше поставена от умиращ човек.

— А! — възкликна лордът. — Карамон Маджере.

— Да, милорд.

— Предсмъртна молба?

— Не толкова молба, милорд — каза Джерард. — Задача. Бих казал заповед, но Маджере не принадлежеше към Ордена.

— Не и по рождение, може би — поправи го внимателно командирът на гарнизона, — но по душа едва ли се е раждал по-добър рицар от него.

— Да, милорд. — Джерард замълча за момент, а Тас изумено и за пръв път видя колко дълбок отпечатък беше оставила смъртта на Карамон в младия мъж.

— Последното желание на умиращия е закон за положилия клетва пред Кодекса на честта. Кодексът постановява, че подобно желание трябва да бъде осъществено, независимо от трудността му и стига да е изпълнимо от смъртен. Кодексът не прави разлика дали умиращият принадлежи към Ордена или не, дали е мъж, жена, елф, джудже, гном или кендер. Честта те задължава да приемеш задачата, Джерард.

— Ако е изпълнимо от смъртен — повтори думите му Джерард.

— Да — кимна лордът. — Така постановява Кодексът. Синко, виждам, че си дълбоко разтревожен. Ако е възможно, бих искал да узная повече за същността на предсмъртното желание на Карамон.