![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Но имаше още.
Друго чудовище прескочи оградата на срещуположната къща и се озова до тях. По улицата с бързи отскоци се приближаваше трето, а онова, което беше поразила жената, се изправи, олюлявайки се на крака.
Лари не знаеше какво да направи. Почувства се безпомощен и единственото, което успя да стори, когато едното от чудовищата достигна до него и замахна с юмруци, бе да прикрие лицето си с ръце. Последва удар, който го събори в снега. Младежът очакваше болката, а когато погледна ръцете си, мислеше, че ще са оцапани в кръв. Изненадата беше голяма, когато разбра, че му няма нищо.
„Отварата“ — спомни си за зелените искрици, които видя в отражението си на огледалото, и думите на жената, че отварата му е дала временна магическа мощ. И това му даде кураж.
Когато чудовището го атакува отново, Лари отскочи встрани. Сам се учуди на пъргавината, с която го направи, но нямаше много време да се радва на успеха си. Противникът му се извъртя и замахна. Младежът избегна удара, след което стисна юмруци и го атакува на свой ред. Чудовището беше прекалено тромаво и огромно, за да избегне удара. Лари го порази в бедрото и то залитна настрани. После го подкоси с крак. Тогава до ушите му достигна писъкът на Изида.
Извъртя се и видя как тя пада в снега, а после едно от останалите две чудовища я грабва, хвърля на рамо и се изкатерва по стената на близката къща.
— Изида! — извика Лари, но жената не му отвърна.
Чудовището достигна покрива на къщата и с няколко отскока се прехвърли върху покрива на съседната. Като по команда, останалите двама нападатели го последваха и изчезнаха зад далечните покриви. Младежът остана сам на пустата улица. Няколко лампи светнаха от близките къщи и една баба се показа на терасата.
— Дийн — изсъска като змия. — Какво си мислиш, че правиш посред нощ? — размаха заканително пръст. — Да знаеш, че утре ще се обадя на баба ти да се оплача, че пак си се напил и вдигаш шум.
Младежът разпери безпомощно ръце.
— Извинете, госпожо Плант. Аз… — не успя да довърши.
— Засрами се — прекъсна го бабата, а после се прибра и тресна вратата след себе си.
Останалите лампи изгаснаха. Вече на никого не му беше интересно какво е станало навън. Всички мислеха, че Лари пак се е напил и прави сеири на улицата. Не че не се бе случвало и преди…
— Това бабе било много кисело! — констатира Веселият Буда, който се беше показал от джоба на якето.
Лари не отвърна. Случилото се продължаваше са се разиграва пред очите му. Повтаряше се пак и пак. Виждаше как чудовището грабва Изида и я отнася, а той не може да стори нищо. Стои безучастно и гледа как нападателите се отдалечават необезпокоявани. Остра болка раздра гърдите му. Имаше чувство, че ще заплаче. От очите му се отрониха няколко сълзи, които забърса с длан.
— Трябва да я открием — рече решително. — И да я спасим.
Веселият Буда го погледна притеснено.
— Ти чуваш ли се какви ги говориш, мой човек? — рече намусено. — Сам видя, че нито ти, нито тя успяхте да се справите дори с едно от чудовищата. Да не мислиш, че можеш да се пребориш с трите… — Отпи глътка винце от стомничката си. — А пък там, където отиват, сигурно има дузина от тия гадини. Нима ще се справиш сам?
Младежът го извади от джоба.
— Не — усмихна му се Лари. — Ти ще дойдеш с мен.
— Моля? — за малко да се задави Веселият Буда.
— Мисля да тръгнем по следите на мумията. Все още са пресни и ако не завали сняг, ще ни отведат при Изида.
— Ама ти наистина…?
— Да.
— Изперкал си, мой човек. — Веселият Буда заклати глава. — Нали не смяташ, че там има само чудовища. Та тия гадини сигурно са слугите на магьосника — изпуфтя. — Магьосник ли казах? Да ти кажа честно, това магьосниците не са читава работа. Знам го от опит. От тях не можеш да очакваш нищо добро. Могат да те превърнат в жаба. — Оригна се цветисто. — Или по-лошо — да те дадат на дракона си за вечеря.
— Е, и? Какво от това?
— Това значи да не ходим там — прозя се Веселият Буда. — Дай да пием по едно. Така по̀ може.
Лари се усмихна.
— Да не те е бъзе?
— Остави го бъзето. Срещал ли си някога магьосник?