Луната, която убива [bg]

- Моля да ми простиш, Принце. Не съм имал намерение да проявя неуважение.

- Можеш също така да оставиш и формалностите - отвърна Принцът на същия език, а после премина отново на гуджаарейски, за да скъси дистанцията. - От години жадувам да си поговоря насаме с теб, Ехиру. Признавам, че не е много честно да сторя това, когато си фактически затворен, но ти отклоняваше всяка моя покана.

- Аз съм само един обикновен слуга на Хананджа. Ти си Носител на Нощта, Вестител на сънищата, Неин бъдещ съпруг в Ина-Карек. Не може един слуга да сяда на господарска трапеза.

- Един слуга не може и да отбягва своя господар - върна удара Принцът, след което въздъхна. - Не, не исках да става така. Ето ни сега тук двамата, Ехиру Не можем ли отново да станем братя, дори за кратко?

Ехиру задържа погледа си прикован в пода, макар да отпусна най-накрая ръце, изоставил официалния суа.

- Може ли птицата да се прибере обратно в яйцето? Наричаш ме брат, но ние не сме такива от десетилетия. А може би...

Думите му секнаха и той затвори очи, когато спомените го налегнаха внезапно и болезнено. Усети металически вкус на кръв в устата си. Спомни си смъртното издихание на майка си. Почти съзря розовите мраморни стени на Ките-ян около себе си...

„Видение“ - каза си той, за да се върне неумолим към действителността.

- Може би изобщо не сме били братя? - довърши мисълта му Принцът. Гласът му прозвуча тих и спокоен в килията. -Значи съм бил прав. Ти не си разбрал нищо. И не си простил. -Ехиру не отговори и Принцът въздъхна отново. - Имаше хора, Ехиру, които щяха да използват теб и останалите ни братя и сестри, за да посеят хаос из цяла Гуджааре. Помисли само: майка ти беше кисуатска сона от стара и високопоставена фамилия. Не щеше ли нейният син да бъде по-приемлив за аристокрацията като Принц, отколкото този на най-обикновена танцьорка? Дори някоя дъщеря с подходящо потекло би могла да се използва за раздухване на междуособици - историята на Гуджааре познава случаи, когато тронът е заеман от Принцеси. Аз извърших онова, което бе нужно в името на покоя, макар никога да не съм искал нашите майки да страдат. Те трябваше да бъдат освободени, а не убити. - Принцът въздъхна дълбоко. - Това бе грешка и виновните за нея бяха наказани.

Видението си бе отишло, но Ехиру усети, че на негово място пламва гняв, който става все по-неудържим. Насили се да го потисне и да не отлепи поглед от пода.

- Смъртта се поддава много трудно на контрол - промълви той съвсем тихо. - Убеждавам се в това всяка нощ.

- Значи нещата може би щяха да се развият по-добре, ако имах дисциплинираността на един Бирник. - Принцът замълча, вперил поглед в Ехиру. - Знаеш ли, непрекъснато чакам да дойдеш за мен. Щом научих, че са те избрали като следващ Чирак-Бирник, си казах - ето че най-после ще се въздаде справедливост за моите престъпления. Но ти така и не дойде.

Ехиру сви рамене с усилие на волята.

- Престолонаследници избиват братята и сестрите си в своя устрем към Ореола, откак съществува Гуджааре. Дори Хетава приема жестокостта, която е необходима, за да се вземе и задържи властта, стига Принцът да я използва за опазване на покоя. С течение на времето моите братя - той натърти леко последната дума - ми помогнаха да проумея това.