Обречена на ранен гроб [bg]

— Не.

Цялото му тяло замръзна.

— Не?

Непоколебимо блъснах рамото му.

— Не.

Веждите му се сключиха, белегът се разтегна предупредително, а следващите му думи бяха невярващ рев:

— Отхвърляш ме?

Първата ми реакция беше да трепна от гнева му. Грегор прие това като знак на предаване и ме бутна назад върху възглавниците. Бях седнала, когато беше започнало цялото това пътуване назад в спомените, но той е ловкост бе махнал завивките от мен в някакъв момент и се бе настанил удобно отгоре ми.

Започна да ме целува отново, когато го ударих. Може и да имах някакви чувства към него, но това нямаше да го бъде. Много жалко, че Грегор бе забравил, че все още имах нож.

— Нека ти кажа нещо, което явно си пропуснал през последните няколкостотин години — не означава не. Предлагам ти да не правиш никакви резки движения, Грегор.

Сребърният нож, същия, който сега знаех, че бе използван да ни обвърже, беше забит в гърба му. Ръката ми беше увита около гравираната дръжка по-здраво от всякога. Нямаше начин да предам Боунс е Грегор, без значение от остатъчните чувства, които може и да имах към него.

Ножът не бе пробил сърцето му, но острието беше близо. Трябва да го е усетил, защото замръзна.

— Съпруго, защо ме нараняваш така? — каза той е много по-мек тон. — Ако наистина не искаш да правим любов, разбира се, че няма да те насилвам.

— Разбира се? — повторих с пуфтене. — Мислиш ли, че съм си спомнила само определени моменти? Острието остава.

— Ти беше безсмислено неуверена от девическите си страхове, всеки мъж би действал по този начин — започна да ломоти той.

— Глупости. Не направи това, което всеки мъж би направил. Направи това, което искаше, както обикновено. Не искам да те наранявам, Грегор, но не ти вярвам достатъчно, за да извадя ножа, така че ето сделката. Спомням си всичко, точно както ти искаше… и сега искам да си вървя.

Грегор изглеждаше шокиран.

— Да се върнеш отново при този наемен убиец? — избоботи той. — Искаш да се върнеш при Боунс, кучето, което те направи този… този Червен жътвар?

Той запрати прякора по мен като мръсна обида. Далеч от обидена се засмях.

— Боунс не ме е направил никаква. Бях убила шестнадесет вампира, когато го срещнах. Боунс просто ме направи по-добра в това, не ме превърна и в своя курва. Ти си много по-голяма уличница от мен. С колко хора си преспал?

Той ме погледна възмутено.

— Аз съм мъж. Различно е.

— Това точно обобщава защо между двама ни никога нямаше да излезе нещо, за разлика от Боунс — промърморих. — Обади се на Лушъс и го извикай тук. За разлика от факта, че би решило много проблеми, не искам да те убивам, Грегор. Но ако опиташ нещо, ще направя това, което ми идва естествено, а и двамата знаем кое е то.