В капана на времето [bg]

Точно преди да замине, Джаред заведе Джейми в малката къща в Монмартър, където Негово Височество принц Чарлс Едуард Луис Филип Казимир и така нататък Стюарт се беше настанил и чакаше да разбере дали Луи ще направи нещо относно аспирациите на своя бедстващ братовчед към трона.

Аз ги изпратих и после убивах времето, като се опитвах да си представя как ще протече срещата.

— Как мина? — попитах Джейми още щом останахме насаме. — Какво представлява той?

Той се почеса умислено по главата.

— Ами, имаше зъбобол.

— Какво?

— Той така каза. И явно много го болеше. Постоянно кривеше лице, а челюстта му беше малко подпухнала. Не знам дали е толкова скован по принцип или просто го болеше да говори, но не каза много.

След официалното представяне Джаред, граф Маришал и някакъв оръфан индивид, наричан небрежно Болхелди, се отделили да говорят по шотландския въпрос, като оставили Джейми и Негово Височество сами.

— Пийнахме по чашка бренди — послушно докладва Джейми. — И аз го попитах харесва ли му Париж, а той каза, че било доста скучно, защото не може да ходи на лов. Тогава започнахме да говорим за лов. Той предпочита да ловува с кучета, а не с викачи, и аз се съгласих. После ми каза колко много фазани убил веднъж на лов в Италия. Говори за Италия, докато не каза, че зъбът го боли заради студения въздух от прозореца — къщата е доста проветрива; просто малка вила. След това изпи малко бренди заради зъба и аз му разказах за лова на елени в Северна Шотландия и той рече, че би искал да опита някой път и ме попита дали стрелям добре с лък? Аз казах, че стрелям, и той отвърна, че се надявал да има възможност да ме покани на лов с него в Шотландия. После Джаред заяви, че трябва да се отбием в склада на връщане, Негово Височество ми подаде ръка, аз я целунах и си тръгнахме.

— Хм. — Макар да знаех, че известните, или поне тези, които искаха да минат за известни, са като всички останали в ежедневието си, трябваше да призная, че това описание на Хубавия принц малко ме разочарова. Все пак Джейми беше поканен да го посети отново. Най-важното било, според него, да е близо до Негово Височество, за да следи развитието на плановете му. Чудех се дали кралят на Франция ще се окаже по-впечатляващ.