В капана на времето [bg]

Подпомогнат да заеме седнало положение в леглото, кралят се прозявал и почесвал наболата си брада, докато прислужниците намятали копринен халат, обсипан със сребърни и златни бродерии на кралските плещи. После коленичели да свалят дебелите чорапи, с които кралят спял, за да ги заменят с най-фина коприна и меки пантофи, поръбени със заешки пух.

Един по един благородниците от двора коленичели в краката на своя суверен, за да го поздравят и да се осведомят как Негово Величество е прекарал нощта.

— Не много добре, струва ми се — вметна тук Джейми. — Изглеждаше, сякаш е спал едва час-два и е имал кошмари.

Въпреки кървясалите си очи и провисналите бузи, Негово Величество кимал любезно на придворните, после се изправил и се поклонил на удостоените с честта гости, които чакали в дъното на спалнята. Вяло помахване с ръка призовало камериер, който повел Негово Величество към едно кресло, където той седнал със затворени очи, за да се наслаждава на процедурите, докато гостите били водени един по един от Орлеанския херцог, за да коленичат пред краля и да поднесат почитанията си. Официалните петиции щели да бъдат представени малко по-късно, когато Луи се разбудел достатъчно.

— Аз не бях там с някаква молба, а просто за да се представя — обясни Джейми, — затова коленичих и казах: „Добро утро, Ваше Величество”, докато херцогът обясняваше на краля кой съм.

— А кралят каза ли ти нещо?

Джейми се ухили, събра ръце зад главата си и се протегна.

— О, да. Отвори едно око и ме погледна, сякаш не можеше да повярва.

Та Луи огледал посетителя си с едно око и лек интерес, после отбелязал:

— Едричък сте, нали?

— Аз отвърнах: „Да, Ваше Величество”. После той каза: Можете ли да танцувате?”, аз рекох, че мога. Той си затвори окото и херцогът ми даде знак да се оттегля.

След като представянето приключило, камериерите церемониално подпомогнати от изтъкнати благородници, продължили да се занимават с кралския тоалет. В това време посетителите предавали чрез Орлеанския херцог своите петиции, а той шепнел в ухото на краля, докато въртял главата му под бръснача или я навеждал напред, за да му сложат перуката.

— А не ти ли оказаха честта да издухаш носа на Негово Величество? — попитах аз.

Джейми се усмихна, протегна сплетените си ръце и кокалчетата на пръстите му изпукаха.

— Слава богу, не. Аз се спотайвах до дрешника и се опитвах да се слея с обстановката, а графовете и херцозите ме гледаха така, сякаш се страхуваха да не ги заразя с някоя шотландска болест.

— Е, поне си достатъчно висок и си виждал всичко, нали?

— О, да. Видях дори как се настани върху нощното гърне.

— Наистина ли го направи? Пред всички? — Бях смаяна. Бях чела за това, разбира се, но не можех да повярвам.

— Направи го и всички се държаха, сякаш само си е измил лицето или си е изсекнал носа. На херцог Дьо Нев се падна небивалата чест да избърше кралския задник. Не видях какво направиха с кърпата, но със сигурност са я позлатили. — Голяма скука беше — добави той, като се наведе напред и опря длани в пода, за да разтегне мускулите на краката си. — Продължи цяла вечност, тоя човек е спечен като сова.