Синовете на Спарта [bg]

— Сигурен съм обаче, че някои все пак няма да се съгласят — продължи Нет. — Но ще се заемем с този проблем когато или ако се появи. Можем да окастрим някои от най-мърморещите преди да излезем на бойното поле. — Жилавият грък се ухили и дори се засмя, когато Клеарх го тупна по гърба.

— Добре — каза Кир. — Реших да не чакам малцината, които още не са пристигнали. Вече изгубихме седмици в събирането на войската. Тисаферн все още пътува, но трябва да потеглим скоро, ако искаме изобщо да го направим. — Видя, че генералите се споглеждат. — Има ли нещо друго?

— Остава въпросът за заплащането на хората — каза Клеарх. — Трийсетте хиляди дарика от Византион се стопиха. Отидоха за запаси и каруци, достатъчни да изхранят войската за един месец на пътя или за месец и половина, ако дажбите се намалят с една трета. Това е… недостатъчно.

За изненада на всички Кир махна с ръка, показвайки онази безгрижна самоувереност, която не бяха виждали от близо година.

— Помислих по този въпрос и изпратих съобщение до един-двама от най-старите ми и най-богати съюзници. Преди да сме стигнали дотам да караме на жито и вода, ще разполагам с всичко, от което имаме нужда. Не мога да кажа, че няма да има трудности, но коя кампания може да обещае подобно нещо? Едно нещо е сигурно. Обещавам, че ако ме направите цар през трупа на брат ми, никога вече няма да изпитвате нужда от каквото и да било. Това достатъчно ли е? Кълна се в честта си и ще го покажа, като стисна ръката на всеки от вас, ако сте съгласни.

Един по един гърците пристъпиха и стиснаха ръката му. В очите на Кир нямаше колебание. Клеарх не беше сигурен дали това е за добро или лошо, като се имаше предвид какво им предстои.