Плясъкът на крилете му [bg]

— И грешат, защото…

— На Изкупителите няма да им отнеме шест дни; ще го направят за един ден и две нощи.

— Да не би да тичат по целия път?

— Ще яздят.

— Май си спомням, че в един от своите не особено информативни доклади ти споменаваше, че Изкупителите не разполагат със сериозна кавалерия и ще са им нужни години да я създадат.

— Това не е кавалерия — просто конна пехота. Трябват шест седмици, за да се научиш да яздиш, ако правиш само това.

— Ами ако галската кавалерия ги спипа?

— Ще слязат от конете и ще се справят с нея по начина, който използваха срещу Матераците на Силбъри Хил. Освен това ще са в далеч по-добра форма, отколкото там. Тогава половината от тях се биеха с натикана в задниците хартия, за да не си надрискат краката.

— Спести ми подробностите.

— Повече битки се губят заради дреболии, отколкото заради лоши генерали.

— А после какво?

— Първо, бързина. Ще завземат Галия за шест седмици.

— Оптимистично, не смяташ ли?

— Не, не смятам. Щом казвам, че може да бъде сторено, значи може. Защитата срещу Изкупителите се основава на това колко бързо са се движели те в миналото — колко бързо са се движели всички армии в миналото. Всички водят войната, с която са свикнали.

— Значи Изкупителите ще прегазят Галия, после Палестина, после Албион, Югославия и всички останали, докато застанат пред портите на Цюрих.

— Няма да е толкова лесно.

— Изненадваш ме.

— Винаги.

Отново прозвуча пискливият, хъхрещ смях.

— Какъв суетен младеж си ти.

— Не съм суетен. Просто си признавам честно, че съм далеч по-добър от другите.

Кити помълча за кратко. Отново полъхна горещата влажна миризма.

— Добре тогава. — После каза: — Щом стоиш толкова високо над другите, трябва да приемаме със снизхождение хвалбите ти. Продължавай.

Кейл се обърна пак към картата и посочи реката, която прорязваше Галия на две по пътя си към морето.

— Изкупителите само трябва да стигнат бързо до Мисисипи. После ще установят защитна линия, която могат да отбраняват, или да се оттеглят зад нея, ако нещата се объркат, при това толкова дълго, колкото пожелаят.

— А от Мисисипи нататък?

— Вероятно, война от обичайния тип — бавна и гадна. Но Изкупителите ги бива в това.

— И къде са лаконийците в цялата работа?

— Платено им е да не се бъркат, ако Боско направи каквото казах.

— Ами ако не го направи? Или ако лаконийците решат, ще щом Изкупителите завземат Швейцария, ще тръгнат срещу тях?

— Щом завземат Швейцария, Боско ще направи именно това.

— Тогава защо да му играят по свирката, само за да е по-удобно за твоя план?

— Защото те искат да вярват в това. Така получават пари и гаранция.

— Която не струва и пукната пара.

— Само че те не го знаят. В края на краищата, няма логика Изкупителите да ги нападат. Лакония не е с голямо стратегическо значение и там няма нищичко. А цената на завладяването ѝ е главозамайваща — дори за Изкупителите.