Гробовни тайни [bg]

Гледах я като втрещен, не можех да повярвам на ушите си.

— За бога, Софи!

— Той не отговори на нито едно от писмата ми. Трябва ми само някакъв ориентир, нещо, което да ми подскаже къде се намират гробовете. Ако той се нуждае от помощ, за да си спомни, по-вероятно е да се обърне към човек, който не е свързан с полицията. Какво лошо има в това?

Господи! Потърках очи.

— Написа ли адреса си върху писмата?

— Ами…

Тя стисна здраво пръсти, след това ме погледна виновно и кимна.

— Иначе нямаше да може да ми отговори.

— Полицията знае ли за това?

— Полицията ли? Не, аз… Мислех, че няма смисъл…

— Няма смисъл? Софи, нападнали са те в деня, след като този убиец и изнасилвач избяга от затвора, и въпреки това твърдиш, че няма смисъл?

— Добре де, беше ми неудобно — ядоса се тя. — Съзнавам колко глупаво изглеждам, но аз поне се опитах да направя нещо! Всеки път, когато погледна тресавището, се сещам, че там някъде са заровени две мъртви момичета — две сестри! И никой не прави каквото и да било! Как мислиш, че се чувства семейството им? Аз поне се чувствам ужасно, като знам, че можехме да направим нещо, а не го направихме!

Гласът й трепереше от вълнение. Напомних си още веднъж да не забравя, че бе преживяла много неприятности. Сигурно не й беше лесно.

— Трябва да съобщиш на полицията — посъветвах я кротко. — Мога да се обадя на Тери Конърс и…

— Не!

— Нямаш избор, Софи. Много добре го знаеш.

Реших, че ще започне да спори с мен, но цялата й самоувереност беше изчезнала. Гледаше пламъците, които играеха в печката.

— Ще съобщя на полицията, но само при едно условие. Обадих ти се, защото исках да те помоля за една услуга. И все още искам.

След всичко, което се бе случило, бях забравил да я попитам защо ми се обади.

— Каква услуга?

Тя вдигна глава. Пламъците от печката играеха по лицето й, светлините и сенките бързо пробягваха по него.

— Искам да ми помогнеш да открия гробовете.