Дългият път към дома [bg]

Все така объркани, Арман, Рен-Мари, Клара, Мирна и Жан Ги останаха край картините.

— Добре — каза Гамаш и се приближи към платната, опънати на пода.

— Това са по-скорошните творби. Питър ги е изпратил по пощата в края на пролетта. Рисувани са върху платно, докато картините преди тях, дадени на Бийн през зимата… — едрият мъж направи три широки крачки до чамовата маса — … са на хартия.

Изглеждаха като нещо живо, паднало от голяма височина. Размазано върху масата.

Не можеха да бъдат наречени триумф. Нито успех. Нито хубав край.

Но Гамаш знаеше, че далеч не бяха край. Тези картини поставяха начало. Представляваха пътепоказатели. Жалони.

Инуитите издигали каменни фигури, които използвали като навигационни инструменти — маркирали с тях маршрутите си. Отбелязвали накъде са тръгнали и откъде са дошли.

Пътят напред и обратният път към дома. Наричали ги „инуксуит“ — буквално „заместители на човека“. Когато европейците се натъкнали на тях, отначало ги разрушавали. После ги препрали като езически символи. Днес ги признават не просто за мътни знаци, но и за произведения на изкуството.

Точно това бе създал и Питър. Картините му бяха не само художествени творби, а нещо повече — пътепоказатели. Показваха къде е бил и накъде отива. Чертаеха маршрута, по който бе поел — от артистична, емоционална и творческа гледна точка. Тези странни картини бяха неговите „инуксуит“, но отбелязваха не физическото местоположение, а еволюцията на мислите и чувствата му.

Творбите му бяха заместител на човека. Вътрешният свят на Питър, изваден навън. След това прозрение Гамаш отново се вгледа по-внимателно в шестте картини. Какво говореха за Питър?

На пръв поглед бяха просто крещящи цапаници. В по-късните, които бяха нарисувани на платно, като че ли цветовете се биеха още по-настървено, отколкото в предишните.

— Защо е нарисувал част от тях на хартия, а останалите — на платно? — попита Рен-Мари.

Клара си бе задала същия въпрос. Взираше се в двете групи картини. Ако трябваше да е честна, всичките й изглеждаха еднакво ужасни. Не можеше да се каже, че трите платна са чувствително по-добри и си струва да бъдат запазени, докато хартиените са за изхвърляне.

— Предполагам, че може да е по няколко причини — рече художничката.

— Или не е разполагал с платна, когато е рисувал първите три, или е бил наясно, че са само експеримент. Не е имал намерение да ги задържи.

— За разлика от тези? — Жан Ги посочи произведенията на пода.

— „Понякога магията се получава…“ — цитира Клара и Гамаш се изсмя кратко.

— Питър е умен човек — обади се Рен-Мари. — Успешен художник. Сигурно е осъзнавал, че творбите му не са велики. Дори не са добри.

Жан Ги кимна.

— Именно. Тогава защо ги е запазил? И не само това, дал ги с на друг човек, допуснал е някой друг да ги види.

— Какво правиш с творбите, които не харесваш? — обърна се Рен-Мари към Клара.