![Нощният ловец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/9/noshchniyat-lovec-bg-download.jpg)
Нощният ловец [bg]
- Автор: Линдсей Джеффри
- Серия: Декстър #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нощният ловец [bg]». Краткое содержание книги:
— За да обобщим — казах, — това ново убийство носи отпечатъка на отмъщение, най-вероятно заради неуредени взаимоотношения с наркотици. Онзи тип в затвора е извършил другите убийства и с тях несъмнено, абсолютно, сто процента е завинаги приключено. Никога вече няма да се повторят. Случаят е ликвидиран. — Оставих папката на бюрото и й подадох листа.
Тя го взе и дълго го гледа. Намръщи се. Ъгълчето на долната й устна потрепна. После го остави внимателно върху бюрото си и го затисна с тежкия нефритенозелен телбод.
— Добре — каза и оправи телбода така, че да е съвсем успореден с ръба на регистъра за арести. — Добре, много добре. Ще свърши работа. — Вдигна към мен лице — все още намръщено от усилието да се съсредоточи, а после най-неочаквано се усмихна. — Хубаво. Благодаря ти, Декстър.
Усмивката й беше толкова неочаквана и откровена, че ако имах душа, сигурно щях да се почувствам много виновен.
Тя стана, все така усмихната, и преди да успея да се отдръпна, вече беше обвила ръце около врата ми.
— Наистина, високо ценя това, което направи. Караш ме да се чувствам… много признателна.
Притисна тялото си до мен по начин, който едва ли можеше да бъде определен другояче освен като изкусителен. Несъмнено и дума не можеше да става за… Искам да кажа, нали, тя беше защитник на обществения морал и въпреки това, точно тук, на обществено място… Дори в уединението на банков трезор бих останал съвършено безразличен към усилията й да ме прелъсти. Да не споменавам факта, че току-що метнах на врата й въже с надеждата, че няма да пропусне да се обеси на него, а това едва ли е нещо, на което човек може да се радва… Всъщност дали целият свят не е полудял? Какво им става на тези хора? И изобщо замислят ли се понякога?
Почти обзет от паника, се опитах да се освободя.
— Моля ви, детектив…
— Казвай ми Мигдиа. — Тя се притисна по-плътно до мен. Протегна ръка към ципа на панталона ми и аз подскочих. Погледнато от добрата страна, реакцията ми охлади разгорещените й страсти. Тя се завъртя, удари бедрото си в бюрото, спъна се в стола и тупна на пода.
— Ъъ… трябва да се връщам на работа — заекнах аз. — Има нещо важно, което, ъъ…
Всъщност не се сещах за нещо по-важно от това да си спася кожата, затова заотстъпвах навън от кабинета и я оставих загледана в мен.
Не бих казал, че погледът й беше особено приятелски.
19.
Събудих се до мивката. Водата беше пусната. За миг замръзнах объркан, обзет от неизказана паника. Сърцето ми биеше лудо, възпалените ми клепачи трепкаха в опит да го догонят. Нещо с мястото не беше както трябва. И с мивката не беше наред. Дори не бях сигурен кой съм — в съня си стоях пред мивка с течаща вода, но мивката беше друга. Търках ръцете си, жулех ги със сапун, исках да изстържа и най-микроскопичното петънце ужасяваща червена кръв, да я отмия с толкова гореща вода, че след нея кожата ми да остане розова, нова и антисептична. Студът в помещението, което току-що бях напуснал, ме караше да чувствам горещата вода още по-осезаемо. Игрището, помещението за убийства, сухите и прецизни разрези.
Спрях водата и останах за момент неподвижен. Полюлявах се срещу хладната мивка. Всичко изглеждаше толкова реално, толкова различно от досегашните ми сънища. А аз помнех помещението съвсем ясно. Само да затворех очи — и го виждах.
Надвесен съм над жената и я съзерцавам, докато тя се извива и се гърчи под тиксото, с което е увита. Виждам неизказания ужас в празните й очи. Той прераства в безнадеждност, а в мен се надига вълна от учудване, която залива ръката ми с ножа. И когато вдигнах ножа, за да започна…
Това обаче не е началото. Понеже под масата има още една, вече суха и чисто опакована. А в ъгъла отляво — трета чака реда си с безнадеждно униние, каквото не съм виждал досега, макар по някакъв начин да ми е познато и необходимо — като освобождаване от всяка друга възможност: толкова съвършено, че ме залива с чиста и неподправена енергия, по-опияняваща от всичко…
Три.
Този път са три.
Отворих очи и се видях в огледалото. Здрасти, Декстър. Сънуваш ли, приятелю? Любопитно, нали? Три, а? Това обаче е само сън. Нищо повече. Отражението в огледалото ми се усмихна. Просто гимнастика на лицевите мускули. Съвсем неубедително. И колкото и да е изненадващо, вече бях буден. С влажни ръце, обсебен от остатъка от преживелицата.