![Нощният ловец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/9/noshchniyat-lovec-bg-download.jpg)
Нощният ловец [bg]
- Автор: Линдсей Джеффри
- Серия: Декстър #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нощният ловец [bg]». Краткое содержание книги:
— Тъкмо го проучвах. — Вдигнах папката с протоколите.
— Не е същото. — Ла Гуерта се намръщи. — Каквото и да разправят тия задници, репортерите, Макхейл е виновен. Нали призна. Този е някой друг.
— Твърде много са, за да е съвпадение. Двама брутални убийци едновременно.
— Това е Маями, мой човек. — Ла Гуерта вдигна рамене. — Тук хората идват на почивка. И добри, и лоши. Не мога да изловя всички лоши.
Ако трябва да съм честен, тя не би могла да хване нито един, освен ако той не се блъсне в някоя сграда, а оттам не се озове на предната седалка на колата й, но имах чувството, че сега не е подходящият момент да й го напомня. Ла Гуерта пристъпи към мен и перна папката с едни от тъмночервените си нокти.
— Искам от теб да намериш нещо тук, Декстър. Да покажеш, че не е същият.
Слънцето май изгряваше. Очевидно капитан Матюс я притискаше неприятно, а той беше човек, който вярваше на казаното във вестниците, стига да изписват името му правилно. И тя се нуждаеше от муниции, за да отвърне на огъня.
— Разбира се, че не е същият — казах. — Защо обаче се обръщаш към мен?
Тя ме гледаше с притворени очи. Ефектът беше странен. Мисля, че съм виждал същия поглед в някои от филмите, на които ме влачеше Рита, но нямах и най-малка представа защо Ла Гуерта ме гледа по този начин.
— Позволих ти да останеш на седемдесет и два часовия брифинг. Доукс беше готов с парцалите да те изяде, обаче аз ти позволих да останеш.
— Много ти благодаря.
— Ти понякога имаш усет за тези неща. За серийните убийци. Всички го казват: понякога Декстър има усет.
— Всъщност само едно-две съвпадения — казах аз.
— Трябва ми някой от лабораторията да открие нещо.
— Защо не попиташ Винс тогава?
— Той не е толкова прозорлив. Ти намери нещо.
Все още стоеше обезпокоително близо, толкова близо, че можех да доловя аромата на шампоана й.
— Ще се опитам.
— Ще й позвъниш ли? — Тя кимна към телефона. — Нямаш много време да тичаш след котенца.
Стоеше все така близо и мина време, докато осъзная, че говори за съобщението на телефонния секретар. Дарих я с най-обезоръжаващата си усмивка.
— Мисля, че те тичат след мен, детектив.
— Ха, добре го каза! — Ла Гуерта ме дари с продължителен поглед, после се извърна и излезе.
Не зная защо, но я изпратих с очи. Наистина не се сещах какво друго мога да направя. Миг преди да свие зад ъгъла, тя приглади полата по бедрата си и се извърна. После изчезна. Потъна в непрозирните интриги и тактики на отдел „Убийства“.
А аз? Милият беден замаян Декстър! Какво друго можех да направя? Потънах в креслото си и натиснах клавиша на телефонния секретар.
„Здрасти, Декстър, аз съм“.
Разбира се, че си ти. Колкото и странно да беше, но бавният, леко дрезгав глас, който казваше „аз“, беше на Рита.
— Ммм… мислех си за снощи. Обади ми се, скъпи.
Както Ла Гуерта правилно бе отбелязала, гласът й бе уморен, но беше щастлива. Очевидно вече си имах истинска приятелка.
Докъде щеше да доведе тази лудост?
18.
Известно време просто седях и размишлявах върху жестоката ирония на съдбата. След толкова години на самодостатъчност изведнъж от всички посоки да ме подгонят прегладнели жени. Деб, Рита, Ла Гуерта — очевидно им беше невъзможно да съществуват без мен. А единственият човек, с когото аз мислех, че мога да прекарам някакво качествено време, беше енигма, която оставя кукли Барби в хладилника ми. Честно ли е това?
Бръкнах в джоба си и напипах малкото предметно стъкло, уютно скътано в торбичката с цип. За момент то ме накара да се почувствам по-добре. Поне правех нещо. Единственото задължение на живота в крайна сметка е да е интересен, а в момента той беше именно такъв. „Интересен“ не е най-подходящата характеристика. Готов бях да дам година от живота си, за да открия нещо повече за онзи измамен фантом, който така безмилостно ме измъчваше с елегантната си работа. Всъщност с кратката интерлюдия с Яворски бях отишъл доста по-далеч от това да заменя година от живота си.
Да, определено нещата бяха интересни. Настина ли в отдела се говореше, че имам интуиция за серийните убийства? Твърде обезпокоително. Дали нямаше да свалят моята толкова старателно градена маска? Неведнъж съм бил добър. Това можеше да се окаже проблем. Какво да правя обаче? Да стана глупав за известно време? Не бях сигурен, че зная как, въпреки дългите години скрупульозни наблюдения.