Нощният ловец [bg]

— Ъхъ. — Той пак отхапа от рулото и пак издаде неразбираемо звукосъчетание.

— Съвсем вярно. А в превод?

— Казах — преглътна Винс, — че е бил все още жив, когато са го лишили от крака му.

— Хората са жилави създания, нали?

Винс натика цялото руло в устата си, взе папката и ми я подаде. Грабнах я.

— Ще тръгвам — казах. — Преди да си направил нов опит да проговориш.

Той извади рулото от устата си.

— Закъсня.

Бавно се запътих към тясната си хралупа — разглеждах съдържанието на папката. Тялото бе открито от Хервасио Сезар Мартес. Показанията му бяха най-отгоре. Беше охрана в „Саго Секюрити Систъмс“. Работеше при тях от година и два месеца и нямаше криминално досие. Открил беше тялото в 22:17 и незабавно направил бърз оглед на района. Едва след това се обадил в полицията. Искал да хване pandejo, който е направил това, защото никой не трябва да върши такива неща, а те го направили, когато той, Хервасио, бил на работа. Все едно че са го направили на него, нали разбирате? Затова би предпочел сам да хване чудовището. Това обаче се оказало невъзможно. Нямало и следа от препаратора, а огледал всичко. После позвънил в полицията.

Бедният човек го бе приел лично. Споделях обидата му. Подобна бруталност е недопустима. Разбира се, бях му и благодарен. Неговото чувство за чест ми бе позволило да се измъкна. В този смисъл винаги съм намирал морала за неудобен.

Свърнах към моя малък кабинет и налетях на детектив Ла Гуерта.

— Ха, не можеш да се похвалиш с добро зрение — каза тя, но не помръдна.

— Не съм от чучулигите. До обед биоритмите ми не функционират.

Тя се отдалечи с около сантиметър и се взря в мен.

— Аз пък бих казала, че са си съвсем наред.

Промъкнах се покрай нея към бюрото си и попитах:

— Мога ли да отдам своя скромен принос за пълното тържество на закона тази сутрин?

— Имаш съобщение. — Тя се взря в мен. — На телефонния секретар.

Погледнах апарата. Сигналът мигаше. Тази жена беше истински детектив.

— Някаква мацка е — каза Ла Гуерта. — Още е сънена, но изглежда щастлива. Имаш ли си приятелка, Декстър? — В гласа й се промъкнаха странно предизвикателни нотки.

— Нали знаеш как е. Днес жените са толкова еманципирани, че когато си привлекателен като мен, направо ти се увесват на врата.

Неподходящ избор на думи, но както казах, още не можех да спра да мисля за женската глава, която съвсем неотдавна бе полетяла към мен.

— Внимавай — каза Ла Гуерта. — Рано или късно някоя ще ти клъцне главата.

Нямах представа какво има предвид, но подобна перспектива ми се стори обезпокоителна.

— Убеден съм, че си права — отвърнах, — но дотогава — carpe diem.

— Какво?

— На латински е. Означава: радвай се на мига.

— Какво знаеш за случая от снощи? — неочаквано запита тя.